Читать «Космически път» онлайн - страница 27

Докато траеше обучението Йор започна да разбира, че спартанския дух по станциите на външния пръстен тук дори не е и спомен от миналото. Животът около него кипеше и той почувсва полъха на земните нрави. Толкова ли бе загубил от младостта си, че това му се струваше странно. Въпреки, че не бе на най-оживеното място на Луната, извън работно време животът го впримчваше с хиляди пипала. Имаше чувство, че тук повече могат да се харчат пари отколкото да се печелят. Жените и развлеченията бяха толкова премамливи и достъпни. Дори на Земята не беше така, преди да отлети.

След като издържа изпитите и започна редовна работа незабелязано и изцяло го обзе желанието да живее с Деа. Другите жени не можеха да запълнят нейното място. Говореха все по рядко и тя винаги изключваше видеовръзката, само се чуваха без да се виждат. Той не питаше защо. Ако разбереше и за Моника, Стела или … Тогава щеше не само да прекъсне връзката, но и да му разкриви антените на шлема. Въпреки всичко не се чувстваше виновен. Веднъж и предложи да уреди работа за нея на Луната, тя отказа — имаше четири звезди и това бе понижение, но от следващия разговор включи отново видеовръзката. Добри места не се откриваха всеки ден. Не им вървеше. След година когато слязоха за отпуск на Земята заедно решиха тя да остане за две години тук. Правилника го разрешаваше за майчинство. После щеше да дослужи останалите 7 години. Можеше и да не ги дослужва. Йор печелеше достатъчно и можеше да слиза по две седмици на всеки три месеца. Тяхният общ дом щеше да бъде уютна вила на брега на Бенгалския залив. Без излишен разкош. Наложи се да изтеглят зародишния сейф след година за второто майчинство, така се случи. Той сам се учуди колко естествено стана всичко, а тя изглеждаше подмладена и пухкава като майка.

След двете години назначението на Дея не беше непреодолим проблем. Уважаваха Йор и той използва всички средства за да я назначат втори капитан в комуникационния център на служба далечни експедиции. Сега живееха заедно на Луната, а слизаха поотделно у дома при децата.

След време Дея се промени рязко. За един ден. Стана невъзможно да се общува с нея. Йор разбра. При ремонт на комуникационен спътник не могъл да се прибере навреме и останал без въздух човек с когото тя имаше два полета. Явно отношенията им са били повече от колегиални. Нормално. Йор никога не бе мислил, че ще приеме равнодушно такава вест. Дори съжаляваше, че другият вече е Там. Не я ревнуваше, а и съчувстваше. Всяка частица топлина е безкрайно ценна в студената пустош на космоса. Често започна да ходи в едно далечно заведение, извън диспечерския център, далеч, чак на съседния космодрум. Там се чувстваше по-добре. Събираше се със всякякви астронавти, идващи от всякъде и получаваше информации незаписани в нито един бордови дневник. Не вървяха добре нещата в космоса. Много паплач плъпна да печели безскруполно. Това бяха само приказки, докато не видя как един астронавт приближи спокойно до стоящ на бара елегантен турист, и го застреля в гръб. Спокойно. После бавно огледа димящите кости и разстопените останки на алуминиевия стол, извади акомулатора от пистолета, показа го на останалите и спокойно излезе. Йор инстинктивно посегна към оръжието на ръкава на скафандъра, но една ръка го спря. Непознатия му рече: