Читать «Као» онлайн - страница 9

Като човек с най-малко грижи тук, Као се зае с пленниците. Езика ма пленника бе близък до неговия и макар и трудно се разбираха.

— Как се казваш?

— Зак.

— Колко души бяхте?

— …?… — пленника каза нещо неразбираемо.

— Покажи с ръце!

Ръцете на пленника се отвориха два пъти и още три пръста.

Као сви два пръста за пленниците и още четири за убитите. Оставаха три цели ръце, дори да имаха и трима ранени, пак можеха да нападнат.

— Защо ни нападате. Може да ловувате с по-малко жертви.

— Жени.

— За жени?

— Да.

— Тогава защо нападнахте ловците?

— Нападнахме само с оръжия каквито и те имаха за да раним един и да ги проследим до селото. — Това обясняваше защо брата на Пеа и другите са били оставени да се измъкнат.

— А вашите жени?

— Лоша болест. Като се върнахме от лов всички в селото бяха мъртви. Всички.

Као хвана каишката с която бяха хвърлили камък по него, взе един камък и с много обяснения на вързания пленик разбра, че трябва да хване двата края и да сложи камъка на провисналата част, след което да завърти и да пусне единия край.

После взе лъка. Почука с него като с тояга, опъна ремъка и не виждаше как това нещо ще хвърли остра пръчка. Не след дълго намери една здрава и някак по описанията на пленника я сложи на ремъка. Опъна малко и като я пусна тя отскочи на няколко крачки. Значи трябва да се опъне по-силно.

— Къде е вашето село.

— Няма го, всички са мъртви.

— Добре къде беше.

— На осем дни път.

— Покрай реката ли?

— Четири дни, после през хълмовете още четири дни, на два дни от морето.

— Ходил си до морето?

— Да.

Това бе много интересно, но Као се зае да оглежда пораженията на селото. Мъхът по бузите му можеше да побелее като на старец от гледката. Над двадесет убити мъже и две деца, много ранени някои от които сигурно щяха да починат. Селото нямаше да се възстанови докато е жив. Много млади мъже бяха убити.

Като се върна, другия пленник бе умрял.

Вечерта мъжете се събраха около огъня. Као отиде непоканен и никой не го изгони. След горчивото благодарство за великата победа на шамана се омълчаха. Донесоха вожда Додо. Раната в бедрото му бе от стрела и не изглеждаше много зле.

Додо набързо разпредели задачите и пак се умълчаха.

Као стана, никой не възрази, дори шамана и каза:

— Те ще нападнат пак.

Всички погледи се впериха в него, а баща му го дръпна за ръката да седне и да мълчи.

— Говори Као. — шамана се обърна към него уважително.

— Разпитах пленника. Селото им е загинало от болест. Ще отвличат жени. Казах.

— Да убием пленника. — сега се сетиха за него и болката от загубените близки се обърна в ярост.

— Не печелим нищо. — сряза ги шамана. — Ома пи достатъчно кръв днес и Ло прие телата на убитите. И той е сит. Нека се замислим кой ще ловува за да изхранва селото. Нека любимецът на Ло — Као каже какво да правим.

— Имат оръжия каквито нямаме. — Каза Као. — По-възрастните трудно ще свикнат с тях. Нека децата и младите бойци се учат да ги правят и да си служат с тях. Докато се научат обаче има много време, а те ще нападнат скоро.