Читать «Као» онлайн - страница 10

— Едва ли ще нападнат селото. — тихо каза Додо.

— Ще се опитат да отвлекат жени. — каза Као. — Или ще ни избиват системно, докато селото съвсем остане без мъже. Нека пуснем пленника да ги намери и да ги доведе тук.

— И после да ги убием. — обади се някой.

— Тихо, разбира езика ни. — каза Као.

— Кой ще храни семействата на убитите? Замислете се. — поде шамана.

— Доведете тук пленника и няколко девойки. — Каза Додо. — Никой никого повече няма да убива. Те няма да станат едни от нас, но техните деца вече ще са от нашето племе, а до тогава ще хранят децата на убитите.

— Племето на мъжа е племето на жена му. — потвърди шамана. В интерес на истината това сега го измисли.

Докараха и развързаха пленника. В тъмното имаше няколко девойки, но не се виждаха.

— Завърти се!

Пленника се завъртя.

— Имаше ли жена в твоето село?

— Не, аз съм млад ловец.

Додо се обърна към мрака:

— Някоя иска ли го за мъж?

— Аз. — обади се веднага женско гласче.

— Мата? — Додо се зачуди на смелостта й. — Вземи го и го води. Твой е. Ей ти, как ти е името?

— Зак, вожде.

— Зак, подарявам ти живота. Бъди мъж на Мата, но ако видим оръжие в ръката ти си мъртъв. Можеш да излизаш от селото и ако видиш някой от твоите му кажи да дойде сам и да си остави оръжието до реката преди да влезе в селото. Щом искате жени, тук има, да дойде с мир.

— Разбрах вожде.

— Шамана да ги благослови с благодатта на Ома. Казах!

Шамана хвана ръцете им и запя песен за топъл огън и малки деца. Като чуха тази неуместна песен за сватба в изпълненото със смърт село, няколко жени подадоха глави от колибите и се скриха бързо.

На другия ден Као си тръгна. Нямаше желание да се връща в селото, острова му харесваше. Като оцени как стоят нещата в селото сигурно щяха да му изядат козите, но през лятото щеше да хване други. Сега щеше да чака шамана да дойде да го моли за храна. Зимата тепърва предстоеше. Тогава щяха да си поговорят дали наистина вълци трябва да му влачат червата. Трябваше да го накара и на него да му пее за топъл огън и много деца. Истински се страхуваше да не стане нещо с Пеа и детето, ако не са благословени от Ома.

Зимен ловец

С напредването на зимата запасите на племето намаляваха бързо и скоро пред острова на Као цъфна вожда. Той след добро похапване поиска от као да прехвърли на другия бряг неколцина ловци, които да видят какво може да се ловува на другия бряг. За Као това не бе голяма изненада, интересно бе кои са се престрашили да дръзнат да безпокоят великия бог на реката Ло. Думите на вожда не бяха заплашителни, но звучаха като заповед.

— Трябва да се помолим на Великия бог Ло за милост, а и аз не смея да стъпя на другия бряг от страх да не би вълци да влачат червата ми, както бях прокълнат.

— Не ставай заядлив Као. Всеки знае, че вълци могат да влачат червата ти и на нашия бряг, още повече, че шамана те прокле на нашия, а не на другия бряг и там може проклятието да не е в сила. Така де, как проклятието ще премине през великия бог Ло, който отнася всичко и което е отнесъл не се е завърнало, с изключение на тебе.

— Тогава помоли шамана да снеме проклятието, за да не погуби то и вас заедно с мене.