Читать «Као» онлайн - страница 8

— На другия бряг никой ли няма.

— Поне никой не сме виждали до сега.

— Ела на острова и хапни с нас. — настоя Као. — Ако ще се прехвърляме на другия бряг, все ще трябва да се качиш на сал.

Баку неохотно се съгласи. Щом се разгледа мъдро каза:

— Напролет ще дойде много вода и ще ти залее колибата. Нека направим нова по-нависоко, до козарника.

Пеа много се притесни за брат си Маро и се сви в ъгъла на колибата, докато те говореха навън.

— Вече можете да се върнете в селото.

— Защо да се връщаме? — Попита Као.

Баку не отговори, само очите му гладно гледаха козите.

— Откъде взе огън? Това исках да те питам през цялото време.

— Сам си го направих! — гордо отвърна Као.

— Боговете са те дарили с дарба на шаман? — подозрително го изгледа Баку.

— Боговете са милостиви понякога и от камъните изскачат искри. — отвърна Као. — Шамана благослови ли вожд?

— Не, но ще му се наложи скоро. На война трябва млад и силен вожд. Да не би ти да се кандидатираш?

— Не. — отвърна Као — Тук вече съм вожд.

Баку се засмя после се замисли. „Тук, на острова Као е и вожд, и шаман.“

Баку се застоя при тях няколко дни и направи доста неща, от нова голяма колиба до голям глинен съд който опече на специален огън в огнище високо като дърво. Као никога не бе виждал нищо подобно. Баща му не обясняваше много, освен: „Покажи го и ти на децата си, както дядо ми го показа на мен.“

Накрая дойдоха майката на Пеа — Енга и неговата майка — Мофа с брат му Вава да търсят Баку. Бяха се притеснили за него. Другите ловци вече били на ден път от селото.

На острова стана населено и Као с жал уби едно мъжко яре за храна.

Решиха да оставят жените на острова и за всеки случай опънаха едно въже между острова и брега, при нужда да влачат сала по него. Енга бе най-недоверчива, защото мъжът й веднъж бе държал въже на сал.

Когато Баку, Вава и Као стигнаха до селището всичко бе почти приключило. Тяхното появяване обърна в бяг нападателите, които си помислиха, че друга голяма група ловци идва на помощ. Као все пак отнесе един удар от хвърлен камък по гърдите. Имаше много ранени и няколко подпалени колиби, но нападателите бяха отблъснати. Вожд бе Додо, макар и с рана от копие на бедрото.

Четири убити нападатели и двама пленника, единия от които съвсем млад войн при бягството си налетя на Баку толкова ненадейно, че Баку го цапна през краката с дръжката на копието и го залови.

Гърдите боляха Као и имаше синьо петно от удара, но той разглеждаше трофеите от заловения. Чудни бяха оръжията му. Имаше кожена лента с каквато хвърлиха камък по него и огънат клон вързан с ремък. На никаква цена не биваше да убиват пленника преди да им каже как се използват. Голямо самочувствие са имали нападателите, че двадесетина човека да нападнат цяло село.