Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 71

Оставиха Херцога, жена му и принцеса Уоана пред вратите на двореца и те влязоха вътре. Войниците се смееха и връщаха обратно любопитните зяпачи. Но Керник беше допуснат заедно с артистите си. И тогава изведнъж вратите зад тях се затръшнаха с гръм.

Керник знаеше какво прави. Керник — Волк Волкхавар. Харесваше символите и жестовете. Бяха основна част от живота му. Нравеше му се да показва силата си по този начин, малко по малко, като хвърляше блещукащата си мрежа, стягаше краищата й, после ги отпускаше, както котката си играе с мишка. Бягай, мишле, виж колко далеч можеш да стигнеш, преди Керник отново да вдигне лапата си. Няма да му избягаш.

Волкхавар вече беше измамил и глупавия дебел Херцог, и киселата му жена, и бледата му и безхарактерна дъщеря.

Сънищата, които Мойоко бе сънувал, сега го караха да се държи почтително към Волк. Като се въртеше притеснено и се опитваше да запази достойнството си и да успокои треперещите си колене, каза:

— Вие сте… а… добре дошли. Трябва да останете на закуска с нас. Такова отлично представление… Горещо ви препоръчвам яйцата от патица и чаша вино.

Волкхавар беше направил сполучлива илюзия и изглеждаше много добре този път — изключително висок и строен. По някакъв начин Херцогът и съпругата му добиваха впечатлението, че не те, а той имаше правото да седи в масивната зала, да бъде обслужван от кланящите се слуги, да топи ноктите си в сребърните купи с вода за измиване на ръце. Дори може би стаята и подът не бяха достойни да стъпва по тях. Херцогинята говореше чаровно, слушаше всяка негова дума, сякаш злато капеше от противния процеп, който му служеше за уста, и се опитваше — да, наистина се опитваше — да спечели разположението му. Когато осъзна това, тя се изненада, разтрепери се и се опитваше да се оправдае пред себе си: „Разбира се, той е толкова умен мъж, толкова възпитан. Очевидно е принц, преоблечен и пътуващ по пътищата поради някоя странна прищявка. Удивителен ексцентрик. Дори начинът, по който държи ножа си, е много по-изискан от начина, по който Мойоко е хванал прибора си. И без съмнение той ме оценява по достойнство, иначе не би ме гледал така.“ Херцогинята беше извънредно поласкана и развълнувана и се кикотеше спазматично като момиченце.

Уоана се свиваше на стола си, забола поглед в чинията. Миц беше избягала и не можеха да я намерят. Принцесата се досещаше, че котката се е скрила заради присъствието на чудовищния им гост. Тя самата се боеше от него, макар да не можеше да каже защо. Само като погледнеше слабата му ръка с дълги нокти над масата, я побиваха студени тръпки на погнуса и страх. А името му… Не беше ли споменал баща й нещо за женитба? Боговете я защитаваха, нея, която толкова отдавна бе престанала да мечтае за любим, но по-скоро би умряла, отколкото да се обвърже с Волк Волкхавар в брачен съюз. Понякога обаче наплашеният й поглед попадаше върху другите трима гости на масата. Присъствието на младия мъж и младата жена я смущаваше в еднаква степен. Възхищаваше се от красотата им, но не очакваше нищо от тях. Беше свикнала със самотата — такъв бе животът й. Тя поглеждаше младия красив артист, както някой само за миг вперва очи в ослепяващото слънцето, като че ли беше нещо специално и чуждо, с което никога няма да осъществи контакт. Дебелият артист обаче бе обект на вниманието й, понеже не я плашеше. Нещо в здравината на тялото му, в трапчинките около устата му, кафявата му кожа я привличаха. Той играеше удивителния бог в невероятната колесница, цялата обгърната от огнени пламъци. Играта му беше много добра. А толкова ловко вадеше яйца от аметист и сини птици от въздуха! Този изтънчен, мил, красив мъж със сигурност не беше приятел на Керник-Волк и ако беше, тогава просто тя подценяваше водещия на трупата.