Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 7

— Приятна гледка — напяваше Керник, — но не за дълго. Има един дракон.

Разнесе се тътен, който изпълни небето, то сякаш избухна. Жените се разпищяха.

— Боите ли се да видите дракона? — изръмжа Керник. — Кажете, аз мога да го върна.

— Не — крещеше тълпата, обезумяла от вълнение, — покажи ни го!

Керник изрече вълшебна дума и драконът се появи. Небето почервеня, а после избеля. От белотата като светкавица се появи чудовище с окови от диаманти. Огнени пламъци излизаха от ноздрите му, а езикът му беше като змия с дължината на мотика. Тълпата се отдръпна назад. Птиците изчезнаха, а мечката избяга. Драконът мяташе опашката си като огромна котка и удряше по покрива на близката къща, при всеки удар изскачаха пламъци. Въпреки това покривът не се срутваше и от пламъците на диханието му не пострада никой. Драконът съзря принцесата и я притегли към себе си. После я издигна като ракета до най-високото място на този мраморен свят и я остави там, като гледаше кръвнишки, пляскайки с крила.

— Сега кой ще спаси красавицата от звяра? — попита Керник. — Е, има ли желаещи?

Сякаш в отговор на това от мраморната низина се появи някакъв палячо-джудже. Коза с две глави го блъсна и той падна. Когато се опита да се изправи, тя подскочи и го повали отново. Едната от главите й започна да подсвирква, а другата да пее в пълна хармония с първата. В същото време козата стоеше на три крака и от нея течеше вода. Пеещата глава първа забеляза дракона и внезапно замлъкна. Подсвиркващата глава се огледа озадачена и щом го видя, също замлъкна. Козата побягна в луд тръс настрани и се изгуби от погледа.

— Хей, дракон! — глупаво извика джуджето. — Къде си? Ела и се бий! Аз ще те нарежа на парчета и ще направя юрган от кожата ти.

Тогава и то видя дракона. Той пляскаше с криле. Джуджето побягна да се скрие и докато тичаше, три пъти се препъна в меча си.

Тълпата се смееше, освиркваше го и му се подиграваше. Драконът продължаваше да мята опашка.

— Е, има ли смелчаци? — попита Керник. — Ето там, горе, една принцеса чака да бъде спасена. Ето го и дракона, който чака да бъде надвит. Сигурно сред вас ще се намери някой, достоен да стане шампион.

Тълпата се развика:

— Шампион, шампион!

След миг една фигура стъпи на сцената и отхвърли назад черното си наметало. Тълпата нададе вик на задоволство, защото нямаше съмнение — шампионът се бе появил.

Мечът му бе златен, на златния му шлем сияеше сребърен кръст, а в едната си ръка държеше златен щит със зелени оттенъци. Веждите му бяха много тъмни, имаше благородни черти и орлов нос. Момичетата от селото затаиха дъх.

Драконът разтвори крилете си и шампионът го погледна без следа от страх.