Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 8

— Ела долу — любезно му предложи със завладяващо мелодичния си глас. — Имам нещо за теб. Моят меч.

Драконът нададе гневен рев — сякаш всички дрезгави гласове на Коркеем викаха едновременно или се спускаше лавина.

Последва истинска битка.

Младите мъже също участваха, като размахваха юмруци, даваха напътствия, навеждаха се и се изправяха в кръг наоколо. Момичетата наблюдаваха със свити сърца, очи с ръце, и поглеждаха през пръстите си.

Първо драконът удари рицаря, после рицарят удари дракона. След това драконът изригна огън и наметалото на рицаря пламна, така че той трябваше да се изтъркаля на земята и да го свали. През това време драконът го рани с големите си лапи. Тогава под удара на барабаните шампионът-рицар се облегна на едно от блестящите дървета, сякаш премалял от дъха на дракона. Чудовището скочи и когато се приближи, рицарят замахна с меча си и го заби в гърдите му. Черна кръв рукна от раната, драконът падна в конвулсии и остана неподвижен. От ноздрите му се изви последна тънка струйка дим.

Публиката ръкопляскаше.

Една украсена с пайети колесница се спусна от мраморния връх с красивата принцеса в нея. Младото момиче излезе и златният шампион целуна ръката й. Дъжд от цветя и сладкиши ги обсипа.

Тогава се чу как водещият щракна с пръсти, ноктите му изтракаха и ето че отново улицата се осветяваше единствено от светлините на къщите. Виждаха се бялото платно, под което акробатите изпълняваха номерата си, и дракона от дърво със стъклени украшения.

Керник пристъпи напред с ръце, мушнати в ръкавите. Той изви начервената си уста в усмивка и се поклони. Всичките му актьори се подредиха в редица, макар че все още бе трудно да бъдат преброени — няколко барабанисти, хора, които играеха дракона, главите и краката на козата. Само трима се различаваха ясно: дебелото джудже, наметнало бяла мечешка кожа, красивият рицар и прекрасното момиче — ръка за ръка. И тогава всички се поклониха ниско, по-скромните по-свито, джуджето — екстравагантно, принцесата — сладко, рицарят — с чаровна и жива усмивка.

— Заслужихме ли си вечерята, мили хора? — попита Керник — После ще ви гадаем бъдещето. Имаме още трикове за показване.

Селяните кимаха в знак на съгласие.

Микли и синовете му се затичаха да отворят вратите на хамбара си, жените постлаха покривки и донесоха котлите, подпалки за огъня, дори колеха пилета за вечеря, сякаш утрешното им празно блюдо не означаваше нищо за тях.

Жената на стария Аш забърза към дома си и Шайна се дръпна настрана.

— Слугиньо, слугиньо! — викаше жената. Кучето залая бясно.

„Ние всички сме омагьосани“ — помисли си Шайна и ледени тръпки преминаха по гърба й.

Хамбарът на Микли не бе отварян за хора от сватбата на по-големия му син преди три години. Сега някои от нещата в него бяха изхвърлени навън, вътре останаха само подходящите за сядане. Носеха бира в кожени мяхове, храна на подноси, огромно огнище бе стъкмено на каменния под и в него запалиха огън. Никой не задаваше въпроси, никой не се отдръпваше.