Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 64

Те бяха много и падаха бързо. Мнозина ги видяха — свещениците в кулите на храмовете, девойките, молещи се в храма на луната, зяпачи на стотици прагове и на палубите на петдесет кораба. Кучетата също ги забелязаха и завиха така, че събудиха и останалата част дълбоко спящи жители. Те си проправиха път към прозорците и също станаха свидетели на звездопада. Влюбените двойки също ги видяха и прекъснаха романтичните си разговори. Пияниците, налягали в канавките, наблюдаваха звездния дъжд и ругаеха, задето са пили толкова много. Дори дъщерята на Херцога се промъкна до изрисуваното стъкло на прозореца и гледаше странните падащи звезди, докато баща й спеше непробудно.

Те бяха сребърни и много ярки. Горяха странно, с тъмен пламък. Падаха по покривите, по кулите, по паветата на улиците и в река Карга. Имаха формата на звезди с назъбени като ледени шушулки връхчета и освен това пееха. Песента им казваше: „Идва Керник! Керник, принцът на магьосниците, Керник, крадецът на чувства. Нека градът се приготви за постановката, която ще засенчи всички други, и шоуто, което ще надмине всички подобни прояви.“

Звездите падаха най-много на мястото, където бяха палатките. Мъжете все още бяха будни и се подготвяха за сутринта и шестнадесетте драми, които щяха да се играят през първия ден. За тях звездите пееха по-различна песен: „Внимавайте! Идва Керник! Керник с неговата трупа. Трупата му ще засенчи всички ви, ще ви накара да се срамувате. Вас, сган такава. Натоварете каруците и си вървете.“ Звездите се смееха и си отиваха оттам и от целия град Аркев, а гражданите запалиха лампите в почуда и от страх.

Артистите бяха суеверни. Очите им се свиха или разшириха. Те викаха боговете си, плюеха, правеха ритуални жестове да се предпазят от бедствието. Това беше лошо начало, всички почувстваха това. Слънцето изгря в облаци. Херцогът се събуди късно, прозяваше се и прекъсваше всяка актьорска реплика. Ламаринените мечове се огънаха, ракетите не експлодираха, римуваните стихотворения бяха забравени, пропускаха се реплики. Никой не се изненада. Някой или нещо беше урочасало артистите.

Но кой беше Керник? Името му не беше отбелязано в програмата. Групите от младежи, които обикаляха из лагера на артистите, за да го търсят, не го намериха сред тези хора.

Следващата нощ, след провала от първия ден, горящи пламъци се сипеха от небето. Докато падаха по первазите пред удивените хора, казваха: „Очаквайте Керник! Керник е магьосникът на мечтите и мистериите.“

В квартала на артистите хората бяха въоръжени и чакаха. Посипаха се рози. Те падаха от огромен огън в небето и блестяха като тъмночервени звезди. След като достигнаха земята, скупчиха се заедно и се превърнаха в една трептяща фигура, в демон, който тръгна по алеите между палатките. Вървеше и се смееше, кривейки се. Това беше напълно в реда на нещата, като се има предвид районът, през който минаваше. Някой изтича напред и го удари, но той не обръщаше внимание на остриетата и юмруците. Демонът вървеше сред хората като гранитен дух, продължаваше да се смее и клатеше глава. „Прах, кал, тор — казваше нещото. — Защо не се върнете в прашните си каруци, кални дупки и торни купища?“