Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 36

Стигнали кариерите.

Хълмовете, лишени от богатствата си, имали цвета на безснежната зима. Бяла мъгла се спускала над работниците, мека като пух от лебед в сравнение с грубото, сивосиньо небе.

Парче черен хляб, черпак вода. Освободили мъжете от оковите, които ги свързвали един с друг. Оставили въжетата на краката им, достатъчно дълги, за да ходят, но не и да бягат.

Керник лежал по корем. Очите му се прояснили. На голото бърдо чул шум като от пърхане на криле. Може би зайци подплашили птиците.

Войниците ядели говеждо месо и пиели червено вино. Керник започнал да пълзи по склона, стъпка по стъпка. Въжето не издавало шум, това било добре. На хълма имало скала, висока близо метър, тъмна, странна скала. Ако можел да я достигне, тя би го скрила временно от погледите на войниците, докато чакал заекът да се покаже отново.

Достигнал скалата. Не разбирал, че е достигнал целта си.

Тогава нещо му заговорило отново. Мозъкът му казвал: Погледни! Керник погледнал нагоре. Каменна ръка стискала каменен рог. Над него виждало лице, жестоко като на орел, черно като черен кехлибар. То го гледало познато и мило като грижовното изражение на майка.

Керник лежал и се държал за краката на идола. Разридал се без сълзи, тялото му се затресло.

— Такерна! Такерна, боже мой, мой боготворен бог, черен безсмъртен бог, отговори на молбите ми!

Без ритуал, без следа от любезност, Керник бил в истинска еуфория. Камъкът сякаш се поклатил от докосването му. Усетил това със сигурност.

В този миг острие от бели зъби разрязало дрехата на гърба му.

— Стани! Вдигни ръце! — Керник се претърколил и се изправил на крака разтреперан. Камшикът се омотал като змия около ръката му. Надзирателят стоял и се хилел. — Вярващ си, значи. Молеше ли се? Ще ти дам аз за какво да се молиш след малко.

— Такерна — обърнал се Керник към бога, но надзирателят изсъскал.

— Как го нарече? Някакво име от далечни земи? Не, прост мелез, ще ти кажа. Този идол има малък храм в Аркев за цялата си примитивна и неведома дейност. Но се съмнявам, че Херцогът го е грижа за него. Слънцето, луната и звездите са богове на града. В Аркев има храм със златни куполи, посветен на слънцето. По обяд колесницата на бога спира за почивка на точно определена точка от най-високия купол. Но ти никога няма да я видиш, нищожество.

— Такерна — повторил Керник.

— Не — казал надзирателят. — В града на Херцога го наричат Сован. Сован Тованацит. Голямо име за такова малко нещо. А сега тръгвай надолу по хълма, преди да съм ти одрал кожата, невестулко.

Керник се подчинил. Той се клатушкал и дори паднал веднъж. Надзирателят го ударил с камшика, за да побърза. Керник почувствал, че го следва странно, тъмно сияние, по-топло от слънцето и с тъмна светлина, която не измъчвала очите му. Това било присъствието на бога.