Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 23

То било в подножието на планина и къщите били изградени от повалените трупи на борове. Често пъти се спускали мъгли и от голия студен връх на планината селото изглеждало като сив облак.

През месеците, които прекарал сам в гората, Керник станал диво дете. Той допълзял в покрайнините на селото, предпазлив и хищен като вълк. Две или три момичета и една стара жена отивали нагоре по улицата да налеят вода от кладенчето и го видели. Без съмнение били изплашени от вида му. Приличал повече на животно, отколкото на човешко създание, при това на свирепо животно с неестествения цвят на кожата си и черната си коса, мръсни нокти, по-дълги от ноктите на орлите, и зъби, заострени от костите на птиците. Бил забравил човешката реч, но не и хитростта. Някак някъде в объркания си кратък жизнен път бил научил онова действие, което размеква сърцата на много жени. Той се свил и заплакал.

Момичетата, които били готови да се втурнат към своите съпрузи или братя, се поколебали. Старата жена надала вик на изненада. Тя била бездетна вдовица, а винаги искала да си има дете. Сега добър дух от планината, макар и със закъснение, отговорил на молитвите й от младини. Ето го нейното малко момче — син. Отвратителен на вид, почти като животинче, той имал нужда от помощ и тя можела да го подслони. Подведеното й сърце било широко и след като вдигнала Керник на ръце, го занесла в дома си.

Там косата му била подстригана, ноктите изрязани, тялото му измито и облечено в дрехи от домашно грубо платно. Живеел в къщата на старата вдовица. Тя му дала име, но той го забравил много скоро и по неуловим начин властвал над нея. Тогава бил на девет или десет години и щял да прекара още четири в селото от борови трупи.

Само една от тези години била достатъчна, за да бъде намразен от всички жители. Те много се боели от него, но не можели да предприемат нищо. Отново говорел човешка реч и я използвал внимателно. Ако видел жена с тежък багаж или пране, той предлагал да го отнесе, помагал да секат дървета и да хранят пилетата, въпреки че най-много обичал да им извива вратлетата, преди да бъдат поставени в тенджерата. Никога не можели да го хванат, но по всичко изглеждало, че прави неестествени и недобри неща. Понякога брадвите се чупели, след като работел с тях, друг път яхнията се оказвала наполовина след като си тръгвал. Млада жена се мръщела и мърморела, че Керник се заглеждал по нея, и макар това да било нормално, той я гледал по-различно от циничния, подигравателен начин на другите момчета.

Децата без съмнение също мразели Керник. Ако били сами, избягвали да го срещат, но щом се съберели на групи по три, четири или повече, набирали смелост и го плюели, издавали смешни звуци и понякога го замеряли с камъни. Когато го пресрещали, Керник бягал с цялата сила, която имали тънките му крака. Сред боровете или на скалите се чувствал сигурен, ближел раните си без сълзи. Бил самотен като вълк. Понякога следвал децата и щом останели сами в гората, засуквал косите им на ръката си и им шепнел лоши неща, които те си спомняли през нощта със страх. Тези отмъщения не оставяли видими следи. Бил предвидлив по свой начин. Освен това винаги можел да се завърти около старата жена, приемната му майка, да й налее вино и да се усмихне приветливо или да я погледне косо, от което тя се ужасявала.