Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 108

Не чу вика, който се извиси с гълъбите и камбанния звън, за да посрещне слънцето:

— Черният звяр е мъртъв, мъртъв, мъртъв!

Аркев бе свободен от веригите. Робството бе свършило.

После настъпи тишина и животът в града се върна към нормалния си ритъм.

Грънчарите правят съдовете гладки, но животът не винаги прави същото с хората.

Миц отново мъркаше само на коленете на Уоана, която сега бе Херцогинята на Аркев. Бледата принцеса никога не бе мечтала, че ще има съпруг, но сега се омъжи повторно за дебелия кафяв мъж, изкусния свирач, приятеля на бебетата и врабците, когото някога тайничко и срамежливо бе харесвала. Роши стана, какъвто никога не се бе надявал да стане — Херцог на Аркев, съпруг на Уоана.

Първо бе гледал на нея като на малко глупаво момиче. Съжаляваше я и затова се опитваше да я развесели като беше мил с нея. После видя как тя разцъфна, заобиколена от вниманието му, забеляза и нежността, честността и загрижеността й за хората от нейния бял град. Беше пораснала и бе решила никога да не управлява необмислено, както правеше баща й, или безмилостно като Волкхавар. Беше научила някои полезни неща. И тогава един ден Роши откри, че се радва на нейната компания повече от всяка друга, както преди се бе наслаждавал да гледа малкото птиче, чието крилце бе излекувал, да се оправя и да лети отново радостно в небето. Роши казваше на принцесата: „Не мога да се оженя за Херцогиня. Откажи се от властта и ела с мен на село“, а Уоана отговаряше: „Аз трябва да остана и да се грижа за моя народ“, и държеше главата си високо като Шайна. Така Роши прие да стане Херцог. Посланиците от чужди страни се учудваха на музикалния му талант и на хитрото му жонглиране по време на вечерите. А когато от двете детски креватчета се понесе бебешки плач, Уоана го питаше: „Любими съпруже, кажи ми защо ме поиска, та аз съм толкова бледа и глупава?“ А Роши отговаряше: „Никой не заглежда славея, докато пее.“ Всеки, който имаше възможността да опознае Уоана, забелязваше, че вече не е бледа и глупава.

Така заживя херцогското семейство.

Йевдора се върна в селото си и се омъжи за състоятелен, трудолюбив мъж. Въпреки цялата й хубост, магията на Волк я бе направила интересна. Тя заживя щастливо в Йевдор със съпруга и децата си.

Преди последното завъртане на колелото,, нека да видим какво се случи с робинята и нейния любим още в деня, в който Волк се удави.

Тишината, надвиснала над града, се нарушаваше единствено от птиците, които пееха високо в небето, и биенето на камбаните.

Хората напуснаха храма. Дори свещениците излязоха да посрещнат слънцето. В белия чист храм бяха останали само двама.

Пред идола стоеше Шайна, а на пет крачки от нея — Дисаел. Те се гледаха, смутени и искрени.

Ако беше изправена пред него така преди много време, когато за пръв път бе осъзнала любовта си към него, нямаше да може да го гледа толкова спокойно и право в очите — тези очи, които прободоха сърцето й. Щеше да трепери и да свежда погледа си, а в гърлото й щеше да е заседнала буца. Но след всички тези неща, тези странни неща, които се бяха случили с тях под магията на Волкхавар, без съмнение можеше да го погледне в лицето. В очите му четеше възхищение, симпатия, дори желание, но не любов, не като нейната. Чувството й бе останало несподелено и я правеше нещастна.