Читать «Магическият преход» онлайн - страница 170

Известно време ги наблюдавах така омаяна, сякаш бях умряла и отишла на небето; сцената беше толкова ефирна, изпълнена с радост, толкова недосегаема за всекидневните грижи. Обаче внезапно бях изхвърлена от насладата ми, когато видях една втора Нелида да влиза в трапезарията от страничната врата. Не можех да повярвам на очите си — те бяха две! Обърнах се към пазача и му отправих мълчалив въпрос.

— Тази, която танцува, е Флоринда — каза той. — Тя и Нелида са абсолютно еднакви, само дето Нелида изглежда малко по-нежна. — Той ме изгледа и ми намигна. — Но е много по-безпощадна.

Преброих хората в стаята. Освен нагуала те бяха четиринадесет души, девет жени и петима мъже. Двете Нелида, Клара и мургавата й сестра и пет други жени, които не познавах. Три от тях определено бяха много възрастни, но подобно на Клара, Нелида, нагуала и Емилито, възрастта им не можеше да се определи. Другите две жени бяха само няколко години по-големи от мен, може би към средата на двадесетте.

Четирима от мъжете бяха по-възрастни и изглеждаха жестоки като нагуала, но петият беше млад. Той беше мургав, невисок на ръст и много силен на вид. Косата му беше черна и къдрава. Жестикулираше много оживено, като говореше, а лицето му беше енергично и много изразително. Имаше нещо у него, което го отделяше от останалите. Сърцето ми подскочи и мигновено се почувствах притеглена от него.

— Той е новият нагуал — каза пазачът.

Докато се вглеждахме в стаята, той ми обясни, че всеки нагуал внася в магията си своя специфичен темперамент и опит. Нагуалът Джон Майкъл Абелар, бидейки индианец яки, бе внесъл в своята група трагичното светоусещане на яки, което оставя характерен отпечатък върху действията на всички в групата. Тяхната магия, каза той, е пропита с мрачното настроение на тези индианци. И всички те, включително и аз, са обвързани с правилото да опознаят индианците яки, да следват техния начин на живот, изпълнен с превратности.

— Тази насока ще преобладава и при теб, докато новият нагуал не поеме нещата — каза ми той на ухото. — Тогава ще трябва да се пропиеш с неговия темперамент и опит. Това е правилото. Ще трябва също да се запишеш да следваш. Той е потънал в академични занимания.

— Кога ще стане това? — попитах аз шепнешком.

— Когато всички членове на моята група заедно се изправят пред тази безкрайност в стаята зад нас и й позволят да ни разтвори — тихо отвърна той.

Започна да ме обгръща мъгла от преумора и отчаяние. Прекалено голямо беше напрежението да се мъча да разбера невъобразимото.