Читать «От Витоша до Мамаевкурган» онлайн - страница 6

Наблизко до детските игри забелязах и четирима човека косачи, които косят. Аз имам като хоби косенето, а съм и един добър косач. Веднага отидох при тях и проявих интерес към работата им. Те бяха с остарели и примитивни прибори, а самата им нагласа беше непрофесионална. Помолих косачите да ми дадат една коса от техните и аз да си я подготвя, и след това ще помогна да окосим определеното място. Подготвих косата и станах, подех един откос, което удиви във възторг колегите косачи, както по широта на откоса, така и по качество на окосеното. С голяма благодарност съветските хора ми благодариха за това, което научиха от мен. През това време от коктейла ме откриха и ме заведоха на обеда. Но торнадото от водката беше минало. След около половин час решиха всички да отидем и се окъпем в голямата река, което и направихме. Реката — величествена и спокойна — като името си „Мат Руская“. Направи ми впечатление на чиста и прозрачна. Рибите се виждаха как кръжаха като птици.

Колежката Ламбова и нашият ръководител Каменов влязоха смело навътре. Ние останалите — Димитров, Главов, Ненова и съветските домакини бяхме по-скромни.

След речната баня минахме през сауната в лагера, което беше едно сериозно изпитание за нас.

Това беше и последното в този прекрасен кът от Волжката степ. Автобусът се понесе към нашата база в гр. Волжки.

* * *

Тук искам да разкажа и някои други моменти от престоя ни в гр. Волжки.

Една вечер нашият ръководител Каменов ни предложи да посетим ресторант в гр. Волжки. Всички единодушно приехме поканата. Ресторантът беше препълнен, имаше и оркестър, който свиреше шумно, а дансинга се тресеше от танци. Масите бяха запълнени, но пак ни определиха веднага маса. По масите се виждаха обикновено по две кани за сервиране — едната с водка, а другата с червен сок, който установихме по-късно, че е сок от вишни. При идването келнерката попита какво желаем. Аз казах шест водки, а тя запита:

— А що такой…

— Казах шест стакана водка.

— У нас не так, не стакан, у нас кана.

Съгласихме се.

Музиката свиреше много живо, а танците се вихреха. Всички ние станахме да танцуваме, на масата остана само Димитров. Танца бе много буен тъй като много от танцуващите бяха с повишен градус. При завръщане на масата, там при Димитров, бяха седнали две млади момчета. Оказаха се геолози, които високо вдигаха тостове за нашата дружба и братски отношения. Каните с водката бяха вече две. Аз помолих един от геолозите, на име Шура, да донесе кана с вода, защото не мога да издържам на водката. Той криво ме разбра и вместо вода носи нова кана с водка. Това предизвика бурен смях у нас и у съветските геолози. След около един час, някакъв съветски младеж, с малко повишен градус, искаше да разговаря с нашите колежки Ламбова и Ненова. Това за малко не предизвика голямо меле между геолозите и новодошлия съветски младеж.

Всичко завърши благополучно и ние се прибрахме в хотела. Една вечер сам посетих пазара във Волжки. Пазарът беше селскостопански, с изобилие от вишни, картофи, лук, фасул. Купих си ракиени чаши 10 бр. за 20 копейки, които и сега ми напомнят за този далечен пазар.