Читать «От Витоша до Мамаевкурган» онлайн - страница 5

Нямам намерение да описвам подробно техническото и технологично ниво на този завод, който за месец произвежда каучукови смеси колкото всички наши заводи произвеждат за една година. Тук искам да изтъкна отзивчивостта на съветските хора и специалисти, от обикновения работник до гл. Директор, които ни приеха като свои. Всеки се стремеше да ни запознае с онова, което нас ни интересува. Запознаването беше що-годе ново обучение. Голямото задоволство от обучението порази нашия ръководител инж. Георги Каменов на прощалната вечеря с нашите домакини. Тук не искам да описвам детайлно какво е видяно и изучено. Горното е отразено в доклада на цялата група до министъра Г. Ланков.

* * *

Тук искам да спомена някои интересни моменти от престоя ни в гр. Волжки: посещение на пионерски лагер на завода.

Рано една сутрин — почивен ден, бях извикан от гл. инженер да се явя в стаята му и аз отидох. Той ми показа в един чувал една риба около 20 кг, която през нощта са хванали във Волга и приготвили за обед в пионерския лагер в Лучеморие, за където тръгваме. Както разбрахме по-късно, рибата беше „Северюга“. Така се наричаше от нашите домакини. Лучеморие е на около 120 километра от Волжки в степта на брега на Волга. В миналото е било имение на помешчик. След революцията превърнато в безплатна база за почивка на работниците и техните семейства през летните месеци и един голям пионерски лагер за децата. Самият парк, някогашно помешчическо имение е прекрасно място за отдих край брега на великата река. С пристигането си посетихме прекрасен плувен басейн, където се разхлаждат почиващите и децата през горещите летни месеци. След освежителното къпане бяхме из помещенията на различни клубове, където пионерите се обучаваха в различни кръжоци като — шиене, рисуване, дърворезба, приложни занаяти и кръжоци по музика, спорт и други. По-късно бяхме приети на обед от ръководството на лагера, на богат обед. Директорката на лагера — Роза, в далечното минало с прадядо от България, който бил заселен в Украйна. Роза със сълзи на очи изказа своята радост че е видяла свои сънародници. Ние също се почувствахме сред свои.

Разбира се, на прекрасната трапеза не липсваше и традиционната кристална съветска водка. А тостовете най-често завършваха с думичката на „екс“ за вечната ни дружба. За да избегна тези моменти, тъй като не можех да издържа на тази претрупана програма, казах че ще изляза малко на въздух да се ободря и понеже и моите колеги, и домакините бяха преминали в по-напреднала фаза, имах възможност за около час да посетя пионерчетата, които си играеха по красивата поляна. Аз също се включих в тяхната игра, а тя беше да подпомагаме мравки, които си пренасяха „багажи“ на ново място. Играта беше изключително хуманна. Децата проявяваха интерес и за нашата страна. Макар че само на 7–8 години много от тях казваха „Маленкая Болгария“. Някои от тях споменаваха за връх Шипка и за освободителната война, а други за освобождаването ни от фашизма. Аз им рецитирах няколко куплета от „Опълченците на Шипка“.