Читать «Вампирът» онлайн - страница 7

И внезапно изпитваш ужас, че за миг странните шумове ще спрат и той ще се надвеси над теб, ще те лъхне дъхът му на прогнило зеле, после ръцете му ще те стиснат за гърлото.

Билингс беше пребледнял и трепереше.

— Тъй, че преместих детето в другата стая. Съзнавах, че вампирът ще се опита да го убие. Така и стана. Посред нощ Анди започна да крещи и когато най-сетне се престраших да вляза, той стоеше изправен в креватчето си и викаше: „Вампирът, татенце, вампир! Искам с тате, искам с тате!“

Тонът на Билингс се бе променил, напомняше писклив детски глас.

— Но не го взех при себе си — продължи със същия заекващ детски глас, — просто не можех. След около час отново дочух писък, страхотен задавен писък. В този миг разбрах колко обичам сина си, защото се втурнах към стаята, дори не запалих осветлението, просто тичах, тичах, тичах и… о, Господи, вампирът бе сграбчил Анди: раздрусваше го и го влачеше, също както куче си играе с парцал. В мрака съзрях страшно същество с приведени рамене и с глава на плашило, усетих миризмата на умряла мишка, затворена в лимонадена бутилка, и чух… — детският глас пресекна, после Билингс продължи със собствения си глас:

— Чух, когато прекърши врата на Анди — пациентът говореше хладнокръвно и някак си безразлично. Напомняше звука на пропукващ се лед под тежестта на кънкьор.

— Какво стана после?

— О, избягах — отвърна Билингс със същия хладнокръвен, безразличен тон. — Отидох в някаква денонощна закусвалня. Типичен пример за абсолютен страхливец. Избягах и изпих шест чаши кафе. Сетне се върнах. Вече се зазоряваше. Позвъних на полицията, преди да се кача горе. Детето лежеше на пода и укоризнено се взираше в мен. От ухото му бе изтекла малко кръв. А вратата на гардероба беше отворена, или по-точно — открехната.

Пациентът млъкна. Харпър погледна към часовника на бюрото — бяха минали петнайсет минути.

— Запишете си час при сестрата — каза той. — Всъщност налага се да ме посещавате два пъти седмично, например във вторник и в четвъртък.

— Дойдох при вас само за да разкажа какво ми се случи. — отвърна Билингс, — да се изповядам, за да ми олекне. Естествено, успях да излъжа полицаите. Казах им, че детето сигурно е искало да излезе от креватчето и… Разбира се, налапаха въдицата. Всъщност приличаше на нещастен случай, точно както и преди. Но Рита … най-сетне … разбра.

Билингс закри очи с дясната си ръка и заплака.

Доктор Харпър помълча, сетне промълви:

— Мистър Билингс, предстои ни да говорим по много въпроси. Мисля, че ще успея да ви освободя от чувството за вина, но трябва да се убедя, че наистина искате да се отървете от него.

— Не ми ли вярвате? — изплака Билингс и откри очите си. Бяха възпалени и измъчени.

— Не, все още не — спокойно отговори докторът. — Значи, вторник и четвъртък.

Билингс дълго мълча, после промърмори:

— Добре де, добре, гаден психиатър такъв.

— Запишете си час при сестрата. Довиждане, желая ви приятен ден.

Билингс глухо се изсмя и побърза да напусне кабинета, без да се обръща назад.