Читать «Салът» онлайн - страница 5

— Ранди, заболя ме! Какво се правиш на интере…

— Лавърн! Плувай! — Сега вече не беше само страх, беше ужас.

Лавърн погледна нагоре, може би не усети ужаса, но усети напрежението в гласа. Изглеждаше объркана, но загреба по-бързо и започна да скъсява разстоянието между себе си и стълбата.

— Ранди, какво ти става? — попита Дийк.

Ранди пак погледна встрани и видя как нещото обхваща квадратния ъгъл на сала. После започна да се плъзга покрай сала, едната му страна сега изглеждаше сплескана:

— Помогни ми да я измъкнем! — изхриптя Ранди към Дийк и се протегна, за да я хване за ръката. — Бързо!

Дийк вдигна добродушно рамене и се пресегна, за да хване Лавърн за другата ръка. Те я изтеглиха на дъсчения под на сала, секунди преди черното нещо да се плъзне край стълбата, като страните му се вдлъбнаха, когато премина край отвесните стълбове.

— Ранди, да не си полудял? — Лавърн едва си поемаше дъх, беше малко изплашена. Зърната й се виждаха ясно през сутиена. Бяха се свили в измръзнали твърди топчета.

— Онова нещо — каза Ранди и посочи. — Дийк? Какво е то?

Дийк веднага го забеляза. Беше стигнало до левия край на сала. Леко се отдели встрани и отново възстанови първоначалната си форма. Просто се носеше по вълните. И четиримата погледнаха към него.

— Предполагам, че е нефтено петно — каза Дийк.

— Направо ми разби коляното, каза Рейчъл, гледайки към тъмното нещо, носещо се по водата и после пак към Ранди. — Ти…

— Не е нефтено петно — каза Ранди. — Някога да си виждал кръгло нефтено петно?

— Никога не съм виждал никакво нефтено петно — отвърна Дийк. Той говореше на Ранди, но гледаше към Лавърн. Бикините на Лавърн бяха толкова прозрачни, колкото и сутиена й, триъгълникът на секса й бе ясно очертан под коприната, бедрата като стегнати полумесеци.

— Дори не вярвам, че съществуват. Аз съм от Мисури.

— Ще ми стане синьо — каза Рейчъл, но в гласа й нямаше вече гняв. Тя бе видяла как Дийк гледа Лавърн.

— Господи, замръзвам — каза Лавърн. Кокетно потрепери.

— То беше тръгнало към момичетата — каза Ранди.

— Я остави тая работа, Панчо. Аз си мислех, че си отрезнял.

— То беше тръгнало към момичетата — повтори той упорито и си помисли: Никой не знае, че сме тук, нито един човек.

— Ти виждал ли си някога нефтено петно, Панчо? — Той бе обвил с ръка голите рамене на Лавърн по същия разсеян начин, по който бе докоснал гърдите на Рейчъл, по-рано през деня. Той не докосваше гърдите на Лавърн — във всеки случай, не още — но ръката му беше близо. Ранди усети, че това не го интересува кой знае колко. Това черно, кръгло петно на водата. То го интересуваше.

— Видях едно на носа преди четири години — каза той.

— Всички измъквахме птиците по време на прилива и се опитвахме да ги почистим.

— Екологично, Панчо — каза Дийк одобрително. — Мулти екологично, мисля аз.

Ранди каза:

— Беше просто една огромна мръсотия във водата. На огромни размазани петна. Не беше като това тук. Разбираш ли, не беше така компактно.