Читать «Салът» онлайн - страница 20

Той усети, че е на ръба да падне в езерото и пак стовари юмрук върху носа си, изкрещявайки от болка.

Черното нещо веднага се спусна към сала и се сви под него — то чуваше, може би, или усещаше… или нещо такова.

Ранди зачака.

Този път минаха четиридесет и пет минути, преди то да се покаже отново.

Съзнанието му бавно се завъртя във все по-ярката светлина.

(обичаш ли обичам янките и морската котка обичаш ли морската котка обичам

(Път номер 6 спомнете си Корвет Джордж Махалис и в Корвета Мартин Милнър в Корвета обичаш ли Корвета

(обичам Корвета

(обичам обичаш

(толкова е горещо слънцето като горящо стъкло то бе в косите й и това е светлината, която най-добре си спомням, светлината на лятото

(светлината на лятото)

следобед.

Ранди плачеше. Плачеше, защото се бе добавило нещо ново — всеки път, когато се опиташе да седне, нещото се вмъкваше под сала. Значи не беше съвсем тъпо. То или бе усетило или достигнало по някакъв начин до заключението, че може да го хване, докато е седнал.

— Иди си — плачеше Ранди към огромното черно петно, което се носеше по водата. На петдесет метра, смешно близо, една катеричка подскачаше напред-назад по гюрука на Камарото на Дийк. — Иди си, моля те, иди където щеш, само ме остави на мира. Не те обичам.

Нещото не се помръдна. По видимата му повърхност отново се завъртяха цветовете.

(ти ме обичаш, ти ме обичаш)

Ранди откъсна поглед от него и се загледа в плажа, търсеше помощ, но там нямаше никого, абсолютно никого. Джинсите му продължаваха да лежат там, с един крачол наопаки и виждащ се джоб. Вече не му се струваше, че някой ще ги вдигне. Приличаха на останки.

Той си помисли: Ако имах пистолет, сега щях да се самоубия.

Стоеше на сала.

Слънцето залезе.

Три часа по-късно се появи луната.

Скоро след това се чуха крясъците на гмурците.

Скоро след това, Ранди се обърна и погледна черното нещо във водата. Той не можеше да се самоубие, но може би нещото можеше да уреди така нещата, че да бъде безболезнено. Може би цветовете бяха затова.

(обичаш ли, обичаш ли)

Той го потърси с поглед и го видя, носеше се по вълните.

— Пей с мен — изграчи Ранди. — Така се радвам… училището свърши… дружно да скачаме… давайте бърже!

Цветовете започнаха да се появяват и да се въртят. Този път Ранди не извърна очи. Той прошепна:

— Обичаш ли?

Някъде, далеч отвъд пустото езеро, се чу крясък на гмурец.

Информация за текста

Stephen King

The Raft, 1982

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008

Издание:

Стивън Кинг. Маймуната (сборник)

ИК „Плеяда“, София, 1993

Превод от английски: Мария Парушева, 1993

Художник: Петър Станимиров, 1993

Печат: Полипринт, Враца

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9554]

Последна редакция: 2008-11-26 09:00:00