Читать «Подпалвачката» онлайн - страница 18
Стивън Кинг
Отвори очи и погледна към Чарли.
— Ще можеш ли да повървиш, детето ми? Два-три километра може би?
— Да — тя бе поспала и се чувстваше сравнително свежа. — А ти ще можеш ли?
Там беше въпросът. Той не знаеше.
— Ще се помъча. Трябва да излезем на главния път и да се опитаме да спрем някоя кола, пиленце.
— На автостоп ли?
Анди кимна.
— Да се проследи стопаджия е доста трудно, Чарли. Ако ни провърви, ще спрем човек, който да бъде в Бъфало на сутринта.
„А ако не, още ще си стоим с вдигнати палци край шосето, когато пристигне онази зелена кола.“
— Щом така смяташ… — каза неубедено Чарли.
— Хайде — подкани я той. — Помогни ми.
Болката го срази с гигантска мълния, докато се изправяше. Той се олюля и затвори очи, после отново ги отвори. Хората изглеждаха нереални. Цветовете — прекалено ярки. Някаква жена на високи токчета зачатка по плочките в залата, сякаш затръшваше една подир друга многобройни врати на гробници.
— Тате, сигурен ли си, че имаш сили? — прошепна уплашено детето.
Чарли. Само Чарли изглеждаше както трябва.
— Надявам се. Хайде.
Излязоха през друга врата. Носачът, който ги бе забелязал, като слизаха от таксито, сега разтоварваше куфари от багажника на една кола и не ги видя.
— Накъде, тате? — попита Чарли.
Анди се огледа в двете посоки и видя Северния път да се извива далече надолу, вдясно от сградата на летището. Въпросът беше как да стигнат дотам през този лабиринт от пасарелки, подлези и знаци: ЗАБРАНЕН ДЕСЕН ЗАВОЙ, СТОП ПРИ СИГНАЛ, САМО НАЛЯВО, ЗАБРАНЕНО ПАРКИРАНЕТО. В чернотата на ранната утрин като неспокойни духове проблясваха светофари.
— Насам, мисля — поведе я той покрай сградата, по шосето за служебни цели, означено с табели: САМО ТОВАРЕНЕ И РАЗТОВАРВАНЕ. В края на сградата свършваше и тротоарът. Край тях равнодушно проплува голям сребърен мерцедес и отразеният в повърхността му блясък на неоновите лампи накара Анди да потръпне.
Чарли го гледаше въпросително.
Той кимна.
— Върви колкото се може по встрани от пътя. Студено ли ти е?
— Не, тате.
— Слава богу, че нощта е топла. Майка ти щеше…
Той бързо затвори уста.
Двамата се отдалечиха в тъмнината, големият мъж с отпуснатите рамене и малкото момиченце с червеното клинче и зелената блузка, хванало ръката му, сякаш го водеше.
8
Зелената кола се появи след около петнайсет минути и паркира до жълтия бордюр. От нея излязоха двама мъже, същите двама, които бяха преследвали Анди и Чарли в Манхатън. Шофьорът остана зад волана.
Един полицай бавно се приближи.
— Не можете да паркирате тука, сър. Ако обичате, преместете се…
— Разбира се, че мога — отвърна шофьорът и показа картата си на полицая. Той я погледна, сетне вдигна очи към шофьора и отново ги сведе към снимката на картата.
— Оо! Извинявайте, сър. Нещо, за което трябва да знаем ли е?
— Не, не е свързано със сигурността на летището, но е възможно да сте в състояние да ни помогнете. Виждали ли сте някой от тези двама души тук?