Читать «Подпалвачката» онлайн - страница 16

Но стъпалата му, ето кое беше важното!

Вече не бяха топли. Бяха горещи.

Еди Делгардо погледна надолу и изкрещя:

— Всемогъщи Боже!

Обувките му горяха.

Той скочи на крака. Обърнаха се глави. Някаква жена видя какво става и тревожно извика. Две ченгета от охраната, които се занасяха с една регистраторка от „Алегени Еърлайнс“, се запътиха да видят какво има.

Еди вече пет пари не даваше за нищо около себе си. Сали Брадфорд и планираното отмъщение бяха последното, което го вълнуваше. Войнишките му обувки жизнерадостно горяха. Маншетите на зелените му панталони прихващаха огъня. Той се затича през тълпата, оставящ следа от пушек, като изстрелян от катапулт. Дамската тоалетна беше по-близо и Еди, чието чувство за самосъхранение бе особено силно развито, блъсна вратата с протегнатите си ръце и влетя вътре без миг колебание.

От една клетка излизаше млада жена с надиплена около кръста пола и си оправяше чорапогащника. Тя видя Еди, човешката факла, и нададе писък, който екна многократно усилен от облицованите стени на тоалетната. От няколкото други заети клетки се надигна врява: „Какво беше това?“ и „Какво става?“ Еди хвана автоматичната врата, преди да е успяла да се затвори напълно и да се заключи, сграбчи двата горни края на клетката, вдигна се на мускули и топна крака в чинията. Чу се съскащ звук и изригна огромен облак пара.

Двамата полицаи от охраната се втурнаха вътре.

— Стой, ти там! — изкрещя единият с извадено оръжие. — Излез навън с ръце на тила!

— Имаш ли нещо против да почакаш, докато си извадя краката? — изръмжа Еди Делгардо.

7

Чарли се бе върнала. И пак плачеше.

— Какво стана, бебчо?

— Взех парите, но… то отново ми се изплъзна, тате… имаше един мъж… войник… не можах да се спра…

Анди усети как по тялото му полазват тръпки. Болката в главата и тила го заглушаваше, но страхът си оставаше.

— Стигна ли се… стигна ли се до пожар, Чарли?

Тя не можеше да говори, но кимна. По бузите й се стичаха сълзи.

— О, Господи — прошепна Анди и се насили да се изправи.

Това напълно довърши Чарли. Тя скри лице в ръцете си и безпомощно захлипа, олюлявайки се напред-назад.

Около входа на дамската тоалетна се бе събрала групичка хора. Вратата зееше отворена, но Анди не виждаше… и изведнъж видя. Двете ченгета от охраната, дотичали там, извеждаха младеж във войнишка униформа с вид на хулиган към служебното си помещение. Младежът протестираше шумно, главно посредством ругатни. От коленете надолу униформата му бе унищожена, а в ръката му имаше две капещи, почернели неща, които някога може да са били обувки. След това групичката се скри в офиса, като затръшна вратата. Над залата се понесе развълнувана глъчка.

Анди седна отново и обгърна Чарли с ръка. Вече му беше много трудно да мисли: мислите му бяха мънички сребърни рибки, които плуваха из огромно черно море от пулсираща болка. Но трябваше да положи всички усилия. Имаше нужда от Чарли, ако искаше да се измъкнат.