Читать «По перваза» онлайн - страница 3

— Така е.

Сега разбрах защо вратата в остъклената стена ми се бе сторила особена.

Беше посред зима: едва ли някой се канеше да пие чая си на открито, на върха на четирийсет и три етажната сграда. Балконът беше празен, предпазната мрежа на прозореца — свалена. Защо ли го беше направил?

— На всички е ясно, че не обичам особено много жена си — каза Креснър, докато поставяше внимателно втора цигара в цигарето. — Навярно ви го е казвала. Убеден съм, че човек с вашия… опит разбира, че щастливите съпруги не попадат при първия удобен случай в леглото на учителя по тенис в местния клуб. За мен Марша е превзета, малодушна лъжепуританка, лигла, ревла, клюкарка…

— Достатъчно!

Креснър се усмихна хладно.

— Извинете. Все забравям, че говорим за нашата обща любима. Часът е осем и шестнайсет. Нервен ли сте?

Свих рамене.

— Упорит докрай — каза той и запали цигара. — Не се ли учудвате защо не се отказвам от Марша, след като я мразя толкова?

— Изобщо не ми е чудно.

Той се намръщи.

— Вие сте само един себичен алчен негодник. Никой няма право да притежава нещо ваше, дори когато вече не го желаете.

Креснър се изчерви, а после се засмя.

— Браво, мистър Норис. Едно на нула за вас.

Отново свих рамене.

— Ще ви предложа един облог. Ако спечелите, ще излезете свободен оттук, заедно с парите и съпругата ми. Но ако загубите, ви чака смърт.

Без да искам, погледнах към часовника — показваше 8 и 18.

— Съгласен съм — отвърнах. Пък и какво друго можех да направя? Поне печелех време. Трябваше да намеря начин да се измъкна оттук — със или без парите.

Креснър вдигна слушалката и набра някакъв номер.

— Тони? План номер две — и затвори телефона.

— Какво означава това?

— Ще позвъня на Тони след петнайсет минути и той ще отстрани… уличаващите доказателства от багажника на колата ви и ще я върне тук. В противен случай ще се свърже с полицията.

— Май не сте от най-доверчивите.

— Не ставайте смешен, мистър Норис. На пода лежат двайсет хиляди долара. В този град убиват и за двайсет цента.

— Какъв е басът?

Креснър изглеждаше искрено засегнат.

— Облог, мистър Норис, облог. Джентълмените се обзалагат, на бас се хващат само простаците.

— Както кажете.

— Отлично. Забелязах, че гледахте към балкона.

— Предпазната мрежа е свалена от вратата.

— Точно така — свалих я днес следобед. Предлагам ви следното: трябва да обиколите сградата по перваза, който минава точно под моя апартамент. Ако се справите успешно, получавате голяма печалба.

— Вие сте луд!

— Точно обратното. Живея тук вече дванайсет години и съм предлагал същия облог на шестима души. Трима бяха професионални атлети като вас. Първият беше известен ръгбист, прославил се повече с участието си в телевизионните реклами, отколкото с играта си, вторият — прочут жокей, който печелеше много пари, но плащаше огромни издръжки на съпругите си. Останалите трима бяха по-незначителни люде с различни професии. Приличаха си в едно: имаха нужда от пари и притежаваха грациозни тела.

Креснър изпусна замислено няколко колелца дим и продължи:

— Петимата отказаха моментално, а един от тях прие облога. Условието беше да получи двайсет хиляди долара или да бъде на мое разположение за шест месеца. Естествено, спечелих. Той надникна само веднъж през балкона и едва не припадна.