Читать «По перваза» онлайн - страница 2

— Жилището ми е много комфортно — каза Креснър. — Надеждна охрана, вътрешни телевизионни камери и прочее. Един от хората ми свърза накъсо стартера на колата ви и я премести на няколко преки оттук.

Той погледна към окачения над канапето модернистичен часовник във формата на изгряващо слънце. Беше осем и пет.

— В осем и двайсет същият човек ще се обади на полицията от уличен автомат. Най-късно в осем и половина блюстителите на реда ще открият около двеста грама хероин, скрит в резервната гума в багажника ви. Гарантирам ви, че ще бъдете най-търсеният човек, мистър Норис.

Всичко бе прекрасно измислено. Бях попаднал в капана, въпреки всичките ми усилия да го избягна. В края на краищата се оказах лесна плячка.

— Това ще се случи, освен ако наредя на моя човек да не се обажда в полицията.

— При едно условие — да ви кажа къде е Марша, нали? Няма да го бъде, Креснър, защото наистина не зная. Решихме да постъпим така точно заради вас.

— Хората ми я следят.

— Лъжете се. Мисля, че им се изплъзнахме още на летището.

Креснър въздъхна, измъкна тлеещата цигара и я пусна в хромиран пепелник с подвижен капак. Просто така — без притеснение, без смущение. С еднаква лекота би смачкал и изпушената цигара, и Стен Норис.

— Прав сте — хората ми побесняха, защото се хванаха на изпитания номер с дамската тоалетна. Едва ли някой е очаквал толкова стар трик.

Замълчах. Според предварителния план, Марша трябваше да заблуди преследвачите, да се върне в града и да отиде на автогарата. В джоба си имаше двеста долара — всичките ми спестявания. С тях можеше да си купи билет и да отпътува в която и да е посока.

— Винаги ли сте така мълчалив? — попита Креснър, сякаш живо се вълнуваше от това.

— Подчинявам се на съветите на Марша.

В гласа му се промъкна нотка на раздразнение:

— Предполагам, че ще защитавате правата си, когато полицията ви залови. Може би не разбирате, че при следващата ви среща жена ми ще бъде сбръчкана бабичка, седнала в люлеещ се стол. Доколкото знам, притежаването на наркотици може да ви донесе присъда от четирийсет години.

— Всичко това няма да ви върне Марша.

На устните му се появи бледа усмивка.

— Точно в това е същността на въпроса, нали? Ще се опитам да ви представя нагледно ситуацията. Вие и жена ми сте се увлекли един по друг и сте се любили… ако откраднатите нощи в евтини хотели могат да се нарекат любов. Жена ми ме напусна. За сметка на това вие сте в ръцете ми и при това — в безизходно положение. Смятам, че обобщението е напълно задоволително и точно.

— Сега разбирам защо й е писнало от вас — отвърнах аз.

За моя изненада той отметна глава назад и се разсмя.

— Знаете ли, мистър Норис, започвате да ми харесвате. Вие сте един вулгарен пъзльо, но ми се струва, че имате добро сърце. Марша често го е казвала, но аз изпитвах известни съмнения. Винаги е била слаб познавач на човешкия характер. Но вие наистина сте… човек със замах. Затова реших да постъпя по този начин. Марша сигурно ви е казала, че обичам да се обзалагам.