Читать «Обяд в ресторант „Готам“» онлайн - страница 6

— Правило номер две — не се карай с него.

— Дадено.

— Не искам празни обещания. Известно ми е, че не ти е симпатичен, той също не те харесва.

— След като дори не ме е виждал, как е възможно да си състави мнение за мен?

— Не бъди наивен — въздъхна той. Плащат му, за да си състави мнение. Обещай, че дословно ще изпълниш съветите ми.

— Обещавам дословно да изпълня съветите ти.

— Дано — промърмори моят адвокат, но тонът му не беше на човек, който е загрижен за мен, а на загрижен си, който бърза да отиде при майка си. — Не обсъждай съществени въпроси — подхвана отново. — Нито дума за подялбата на имуществото; не използвай дори предположения от рода на „Какво мислите, ако предложа тази «база»?“ ако онзи се вбеси и попита защо си се явил на срещата, след като отказваш да обсъждате подробностите, кажи му онова, което каза на мен — че си искал отново да видиш съпругата си.

— Дадено.

— И още нещо — ще го преживееш ли, ако след това твое изявление станат и си отидат?

— Да. — Всъщност не бях съвсем сигурен, но смятах, че ще издържа, пък и знаех, че Ринг бърза да хвана влака.

— Като адвокат — като твой адвокат — те предупреждавам, че правиш грешка; в случай, че заради теб възникнат неприятности в съда, ще поискам почивка, ще те изведа от залата и ще ти трия сол на главата. Ясно?

— Да. Поздрави майка си.

— Добре. Вероятно чак довечера — промърмори той — представих си го как забелва очи. — Може би чак тогава ще взема думата. Извинявай, Стивън, но трябва да тръгвам.

— Бягай.

— Дано тя не дойде на срещата.

— Зная, че е най-съкровеното ти желание.

Той затвори и замина при майка си в Бабилон. При следващата ни среща няколко дни по-късно помежду ни имаше нещо, което и двамата предпочетохме да премълчим, въпреки че, ако бяхме по-близки, сигурно щяхме да го обсъдим. Прочетох го в погледа му, вероятно и той го видя в очите ми — осъзнаването на факта, че ако майка му не беше счупила крака си при падането по стълбището, може би и той щеше да е мъртъв като Уилям Хъмболд.

* * *

За трийсет минути изминах пеша разстоянието от службата до ресторант „Готам“ и се озовах там в единайсет без петнайсет. За свое успокоение бях подранил, най-вече за да се уверя, че заведението наистина се намира на адреса, посочен от Хъмболд. Право да си кажа, мнителен съм по рождение. Когато бяхме младоженци, Даян наричаше това мое качество „вманиачаване“, но смятам, че с течение на времето разбра истината. Работата е там, че вечно се съмнявам в компетентността на околните. Давам си сметка, че е ужасно досадно и буквално я изкарваше от кожата, но тя така и не разбра колко ненавиждам този свой недостатък. Някои навици се изкореняват трудно, други — никога, колкото и да се стараеш.

Ресторантът се намираше на адреса, посочен от Хъмболд, познах го отдалеч по зелената тента с надпис „Ресторант «Готам»“. Върху витрината от шлифовано стъкло с бяло беше нарисуван силует на град. Явно заведението бе модно сред обитателите на Ню Йорк. Ала не се отличаваше с нищо забележително — беше само един от близо деветстотинте модни ресторанти, борещи се за клиенти в центъра на града.