Читать «Обяд в ресторант „Готам“» онлайн - страница 23
Стивън Кинг
След като и третата линейка потегли, преминавайки през пролука в бариерите, отдръпнати от двама униформени полицаи, хвърлих на тротоара недопушената цигара. Реших, че не съм се спасил от ножа на обезумелия маниак, за да започна отново да се самоубивам с пушене.
Проследих с поглед отдалечаващата се линейка и се помъчих да си представя човека в нея, обитаващ един от кварталите, в които живеят всички оберкелнери — Куинс или Бруклин, може би дори Рай или Мамаронек. Помъчих се да си представя как е обзаведена всекидневната му, какви картини висят на стените. Не можах, но установих, че сравнително лесно си представям каква е спалнята му… макар да не разбирам дали споделя леглото си с жена. Виждах го как късно след полунощ лежи буден, без да помръдне, и се взира в тавана, докато луната се очертава на фона на небесната твърд като притвореното око на труп; представях си го как лежи и слуша непрекъснатия монотонен лай на кучето на съседа, докато звукът се превърне в сребърен гвоздей, забит в мозъка му. Представях си го как лежи близо до гардероб, пълен със смокинги, поставени в найлонови пликове от ателието за химическо чистене. Виждах ги как висят вътре като екзекутирани престъпници. Питах се дали е женен. И ако е женен, дали е убил съпругата си, преди да дойде на работа. Спомних си петънцето от кръв върху бялата му риза и реших, че предположението ми е твърде правдоподобно. Размишлявах и за кучето на съседа, което лае по цяла нощ. Също и за семейството на съседа.
Но най-много мислех за Ги, който също като мен е будувал нощ след нощ, вслушвал се е в лаенето на кучето на съседите, както аз слушах сирените и ръмженето на камионите, пътуващи към центъра на града. Мислех си как е лежал и се е взирал в сенките, очертани на тавана от лунните лъчи. Мислех си как ужасяващия вик
— Иииииии — прошепнах аз, за да чуя как звучи. Хвърлих в канавката цигарите и както си седях на тротоара, започнах да ги тъпча. Иииииии. Иииииии. Иииииии.
Един от полицаите до бариерата ме погледна и се провикна:
— Хей, приятел, престани да се правиш на идиот. Нали виждаш, че тук е напечено…
„Разбира се — помислих си. — На кого ли не му е напечено?“
Обаче не обелих нито дума. Престанах да тъпча цигарите — и без това от тях вече не беше останало почти нищо — както и да вдигам шум. Ала продължавах да чувам вика… и защо не? Значението му е непонятно като цялата история.
Иииииии.
Иииииии.
Иииииии.
Информация за текста
Stephen King
Lunch at the Gotham Cafe, 1995
Сканиране, разпознаване и редакция: meduza, 2008 г.
Последна редакция: NomaD, 2008 г.
Издание: Стивън Кинг. Всичко е съдбовно — 14 мистерии. ИК Плеяда, 2002
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9877]
Последна редакция: 2008-12-17 19:30:00
