Читать «Обяд в ресторант „Готам“» онлайн - страница 12

— Интересува ме само… — подхванах.

— Онова, което ви интересува, няма нищо общо с целта на срещата ни — заяви шишкото; за миг се превърна в ентусиазирания младеж, какъвто навярно е бил, когато е получил дипломата си от юридическия факултет.

— Точно така — процеди Даян. — Най-сетне не става въпрос за твоето желание, от какво изпитваш необходимост.

— Не зная за какво намекваш, но съм готов да те изслушам — промълвих. — Готов съм да посещавам консултации за брачни двойки, нямам нищо против, ако постигнем…

Тя вдигна ръце с длани, обърнати към мен:

— Божичко, господин Мъжага е станал привърженик на движението „Нова епоха“! — Отпусна ръце в скута си и добави: — Като си спомня за дните, когато при залез слънце яхваше жребеца и ме изоставяше! Само посмей да го изречеш, Джо!

— Престани! — смъмри я Хъмболд. Премести поглед от клиентката си към човека, който скоро щеше да бъде неин бивш съпруг (в това бях абсолютно сигурен; въпреки чувството за нереалност, възникнало, след като отказах цигарите, вече осъзнавах горчивата истина). — Още една дума, независимо кой ще я изрече, и ще прекратя срещата. — Отправи ни лека усмивка, която беше толкова заучена, че в известен смисъл ми се стори трогателна. — А още не сме опитали специалитетите на заведението.

За първи път, откакто седнах на масата, се заговори за храна, а кошмарът започна само минути по-късно, но си спомням, че от блюдото на съседната маса долових миризмата на сьомга. Откакто преди две седмици отказах цигарите, обонянието ми се изостри, което не е особено предимство поне що се отнася до сьомгата. Навремето обичах сьомга, ала сега не мога да понасям миризмата й, камо ли вкуса й. За мен тази миризма означава болка и страх, кръв и смърт.

— Той започна — намръщи се Даян.

„Не е вярно. Ти започна, като ме напусна“ — помислих си, но замълчах. Знаех, че заплахата на Хъмболд е съвсем реална; като нищо ще хване за ръка Даян и ще я изведе от ресторанта, ако с нея започнем да се караме като хлапета в училищния двор. Няма да го изкуши дори перспективата да си поръча второ мартини.

— Добре — казах кротко… повярвайте, че бая се потрудих да постигна кроткия тон. — Аз започнах. Какво следва?

Разбира се, знаех отговора — документи, документи, документи. Утешавах се с мисълта, че ще си доставя малка радост от тази жалка история, като заявя, че няма да подпиша нито една хартийка, дори няма да погледна бумагите, без да се посъветвам с моя адвокат. Отново погледнах Даян, но тя се взираше в празната си чиния, а косата закриваше лицето й. Изпитах непреодолимо желание да я хвана за раменете и да я разтърся като камъче в кратуна, докато новата й синя рокля се разкъса. „Нима се мислиш за многострадална светица? — ще извикам. — Наистина ли си го въобразяваш? Е, каубоят от рекламата на «Марлборо» ще те отвори на една истина, миличка — ти си упорита, самодоволна малка мръсни…“