Читать «Нощна смяна» онлайн - страница 2
Стивън Кинг
Уорик рязко кимна. Беше едър, късо подстриган дебелак. Ръкавите на ризата му бяха навити, а вратовръзката разхлабена. Той впери очи в Хол.
— Не ти плащаме, за да замерваш плъхове с кутии, господинчо. Дори и да ги прибираш след това.
— Хари не ми е спускал материал от двайсет минути — отвърна Хол, като си мислеше:
Уорик кимна, сякаш въпросът беше изчерпан.
— Ще се кача да видя какво прави Уисконски — каза той. — Обзалагам се пет към едно, че чете списание, докато материалът се трупа в кофите му.
Хол мълчеше. Внезапно Уорик извика:
— Ето го! Убий този гад!
Хол запрати със силен замах кутията. Плъхът, който бе застанал върху един чувал и ги наблюдаваше с блестящите си, подобни на сачми очички, изпищя и побягна. Младежът отиде да прибере кутията, а Уорик отхвърли глава назад, засмя се, сетне каза:
— Всъщност дошъл съм по друг въпрос.
— Така ли?
— Следващата седмица е Четвърти юли.
Хол кимна. Фабриката щеше да бъде затворена от понеделник до събота: работниците с по-голям стаж имаха право на платен отпуск, а останалите — на неплатен.
— Искаш ли да поработиш?
Хол вдигна рамене:
— Зависи от работата.
— Ще почистваме сутерена. Не са го пипали повече от двайсет години. Адски е мръсно. Ще използваме маркучи.
— Навярно градският комитет по районирането е заплашил дирекционния съвет.
Уорик впери поглед в младежа.
— Навит ли си? Два долара на час, двойна надница на Четвърти юли. Ще работим през нощта, защото е по-хладно.
Хол изчисли, че ще получи чисто седемдесет и пет долара — добра сума, като се има предвид, че в противен случай нямаше да спечели нито цент.
— Съгласен съм.
— Сборен пункт в понеделник, пред бояджийския цех.
Хол го наблюдаваше, когато се отдалечи, но преди да стигне до стълбите, Уорик спря, обърна се и го изгледа.
— Чух, че си учил в колеж.
Хол кимна.
— Добре, студенте, няма да го забравя.
После си отиде. Хол седна и отново запали цигара. В ръката си държеше кутия, готов да замери първия появил се плъх. Представи си гледката в сутерена, който всъщност беше мазе и се намираше под бояджийския цех.
Влажно, тъмно, пълно с паяци и изгнили тъкани, а през стените се процежда реката. Навярно имаше и плъхове, или дори прилепи, летящите от клас „гризачи“.
Хол захвърли с все сила кутията и леко се усмихна, защото дочу през горния тръбопровод приглушения глас на Уорик, който четеше конско на Хари Уисконски.
Внезапно усмивката му изчезна и той угаси цигарата си. След няколко секунди Уисконски започна да изпраща по тръбопровода необработен найлон и Хол се залови за работа. Плъховете отново се появиха и се настаниха върху чувалите в дъното на помещението. Наблюдаваха го с немигащите си черни очички. Приличаха на съдебни заседатели.
Единайсет часа вечерта, понеделник.
