Читать «Нощна смяна» онлайн - страница 6

Огромен плъх с прошарена козина и грозни облещени очи бе впил зъби в ризата му и висеше там, като писукаше и риташе със задните си крака по корема на Кармайкъл. Най-сетне човекът успя да го удари с юмрук, но ризата му беше разкъсана и от дупчицата на гръдта му се процеждаше тънка струйка кръв. Гневният израз изчезна от лицето му — той се обърна настрани и повърна.

Хол насочи маркуча към плъха, който беше стар и се движеше по-бавно, парче от ризата на Кармайкъл все още стърчеше от муцуната му. Силната водна струя го запрати и разплеска върху стената.

Уорик се приближи, на устните му играеше странна, изкуствена усмивка. Той потупа Хол по рамото.

— Нали е много по-забавно, отколкото да се замерят с кутии малките негодници?

— Какъв ти малък негодник! — каза Уисконски. — Цели трийсет сантиметра.

Уорик посочи към купчината вехтории.

— Насочи маркуча насам. Хей, момчета, разкарайте се.

— С удоволствие — промърмори някой.

Кармайкъл налетя на Уорик, лицето му беше изкривено от яд и болка.

— Ще искам компенсация за това! Ще…

— Разбира се — усмихнато отвърна надзирателят. — Ухапали те по цицката! Махай се оттам, преди да са те смазали.

Хол насочи маркуча и пусна водата. Струята се вряза във вехториите сред бяла експлозия от пръски, преобърна някакво, бюро и превърна в трески два стола. Плъховете се разбягаха, бяха по-големи от всички, които Хол бе виждал досега. Дочу как колегите му възклицаваха от отвращение и ужас, докато ги наблюдаваха: същества с огромни очи и лъскави тлъсти тела. Забеляза плъх, който беше голям колкото кученце на месец и половина. Продължи да държи маркуча, докато всички гадини изчезнаха, после затвори струйника.

— На работа, момчета! — извика Уорик.

— Не съм нает за изтребител на плъхове — обади се възмутено Сай Ипстън.

Миналата седмица двамата с Хол бяха пийнали по няколко чашки. Беше млад, носеше изцапана с мазут бейзболна шапка и тениска.

— Ти ли се обади, Ипстън? — любезно запита надзирателят.

Ипстън се поколеба, но пристъпи напред.

— Да. Не искам да се занимавам повече с плъховете. Наехте ме за чистене, а не за да се разболявам от бяс, тифус или нещо подобно. Може би е по-добре да се оттегля от играта.

Останалите промърмориха одобрително. Уисконски крадешком погледна към Хол, но младежът задълбочено проучваше струйника на маркуча. Отворът му приличаше на дулото на четирийсет и пет калибров пистолет и можеше да отхвърли човек на шест метра.

— Значи се отказваш, Сай?

— Да — отвърна Ипстън.

Надзирателят кимна.

— Добре. Можете да напуснете — ти и всички желаещи. Но фабриката не е под закрилата на профсъюзите и никога не е била. Ако напуснеш сега, няма да бъдеш приет обратно. Ще се погрижа за това.

— Бива си те! — промърмори Хол. Уорик моментално се обърна.

— Каза ли нещо, студенте? Младежът го изгледа иронично.

— Прочиствах си гърлото, господин надзирател.

— Може би нещо не е по вкуса ти? — усмихнато попита Уорик.

Хол не благоволи да му отговори.