Читать «Нощна смяна» онлайн - страница 5

— Какъв жест! — Възкликна някой.

Уорик като че ги чу, стана, протегна се и застана на вратата на канцеларията си.

— Време е отново за работа.

Работниците неохотно започнаха да стават, като отлагаха до последната минута слизането в подземието: прибираха якетата си, купуваха разхладителни напитки и бонбони. После се отправиха надолу, подметките им трополяха унило върху желязната обковка на стъпалата.

Уорик мина покрай Хол и го потупа по рамото:

— Как я караш, студенте?

Не изчака да чуе отговора му.

— Хайде — младежът търпеливо подкани Уисконски, който завързваше обувката си. Двамата слязоха в мазето.

Седем часа сутринта, вторник.

Хол и Уисконски излязоха заедно — на младежа му се струваше, че е осиновил дебелия поляк. Уисконски бе невероятно мръсен, едрото му овално лице бе изцапано като на момченце, току-що натупано от някой хулиган.

Работниците не си разменяха обичайните дебелашки шеги, не издърпваха ризите на другарите си, не тормозеха Тони с въпроси кой топли жена му между един и четири през нощта. Цареше тишина, нарушавана само когато някой се изкашляше и се изхрачваше върху мръсния под.

— Искаш ли да те закарам? — колебливо предложи Уисконски.

— Благодаря.

И двамата мълчаха, докато колата се движеше по Мил Стрийт и през моста. Кимнаха си за сбогом, когато полякът го свали пред вратата на апартамента му.

Хол отиде направо под душа. Мисълта за Уорик не го изоставяше, опитваше се да разбере с какво го привлича надзирателят, защо се чувстваше свързан с него.

Заспа веднага, щом главата му докосна възглавницата, но сънят му бе тежък и неспокоен: сънуваше плъховете.

Един часа през нощта, сряда.

Работата с маркучите се оказа много по-лесна.

Не можеха да започнат, преди бригадата по разчистването да е свършила. Доста често изпреварваха колегите си и имаха време да изпушат по цигара, докато бъде подготвен следващият участък. Хол насочваше струйника, а Уисконски се щураше напред-назад, развиваше маркуча, пускаше и спираше водата, отстраняваше различни препятствия.

Уорик беше нервен, защото работата не спореше. Ако продължаваха по същия начин, нямаше да могат да свършат до четвъртък.

В момента работеха върху куп нахвърляно напосоки в един ъгъл канцеларско обзавеждане от деветнайсети век: счупени бюра с подвижен капак, мухлясали счетоводни книги, тонове фактури, столове с пробити седалки. Тук беше истински рай за плъховете. Стотици от гнусните животинки тичаха с пищене из тъмните криволичещи коридори, образувани под вехториите. След като двама души бяха ухапани, останалите отказаха да работят, докато Уорик не нареди да донесат дебели гумирани ръкавици, използвани в бояджийския цех, където боравеха с киселини.

Хол и Уисконски чакаха да стане време, за да започнат да обливат с маркучите. Внезапно русоляв мъж с врат като на бик, на име Кармайкъл, запсува и започна да отстъпва назад, като се удряше по гърдите.