Читать «Мъглата» онлайн - страница 71

— Май си препил снощи.

Джим, който стърчеше над нея и сигурно бе по-тежък с петдесет килограма, се изчерви до уши.

— А, не…

Тя рязко се обърна и го прекъсна.

— Мисля, че сме готови — каза тя.

Всички имахме по нещо, въпреки че оръжията ни бяха доста разнородни. Оли бе с пистолета на Аманда, Бъди Игълтън бе взел един железен лост някъде от склада. Аз бях хванал дългия прът на една метла.

— Добре — каза Дан Милър, като повиши глас. — Хора, искате ли да чуете нещо за минутка?

Десетина души се бяха преместили към изхода да видят какво става. Представляваха една рехава група, а отдясно се намираше госпожа Кармъди с новите си приятели.

— Ние отиваме в аптеката да видим какво е положението там. Надяваме се да донесем нещо оттам, с което да окажем помощ на госпожа Клапъм. — Това бе жената, която бяха стъпкали вчера, когато дойдоха буболечките. Бяха й счупили крака и тя имаше страшни болки.

Милър ни огледа.

— Няма да поемаме никакъв риск — каза той. — При първия знак за някаква заплаха, веднага се връщаме в магазина…

— За да ни доведете всички изчадия на ада на нашите глави! — извика госпожа Кармъди.

— Тя е права — подкрепи я една от летовничките. — Заради вас ще ни забележат! Заради вас ще дойдат! Защо не се откажете от тази работа и да не влошавате нещата!

Сред хората, които бяха дошли да ни видят като тръгваме, се надигна одобрителен шепот. Аз казах:

— Госпожо, колко по-лоши могат да станат нещата според вас?

Тя сведе поглед, объркана.

Госпожа Кармъди направи крачка напред. Очите й горяха.

— Ти ще умреш там навън, Дейвид Дрейтън! Искаш ли синът ти да остане сирак? — Тя започна да рови с поглед сред нас. Бъди Игълтън сведе очи и едновременно с това вдигна железния лост, сякаш да я прогони.

— Всички ще умрете навън! Не разбрахте ли, че е дошъл краят на света? Дяволът е на свобода! Всеки, който излезе навън, ще бъде разкъсан! И тогава ще дойдат за тези от нас, които сме останали, точно както каза тази добра жена. — Сега тя се обръщаше към зяпачите и през тях премина някакво мърморене. — След това, което се случи вчера с тези, които не вярваха? Това е смърт! Това е…

Консерва грах полетя през две от пътеките и удари госпожа Кармъди в гърдите. Тя залитна назад с изненадан крясък.

Аманда пристъпи напред.

— Млъквай — каза тя. — Млъквай, нещастна лешоядко.

— Тя е слугиня на Рогатия — изпищя госпожа Кармъди. — На устните й заигра нервна усмивка. — С кого спа снощи, госпожичке? С кого легна снощи? Мама Кармъди вижда, о, да, мама Кармъди вижда това, което другите не забелязват.

Но моментната магия, която тя бе създала, изчезна, а погледът на Аманда не трепна.

— Тръгваме ли или ще висим тук цял ден? — попита госпожа Реплър.

И тръгнахме. Да ни пази господ, тръгнахме.

Водеше ни Дан Милър. Оли бе втори, а аз — последен. Пред мен беше госпожа Реплър. Бях изплашен така, както никога в живота си и ръката ми, стискаща дръжката на метлата бе лепкава от пот.

Усещаше се тънката, остра и неестествена миризма на мъглата. Докато изляза от вратата, Милър и Оли вече бяха изчезнали в нея, а Хатлън, който бе трети, едва се виждаше.