Читать «Мъглата» онлайн - страница 63

— Тези войничета… — успях да кажа аз.

— От проекта „Стрела“ — каза Оли. — Естествено. — Нещо студено се бутна в ръката ми. Кутия бира. — Изпий това. Имаш нужда.

Изпразних кутията до капка. Оли каза:

— Дойдох да видя дали нямаме резервни бутилки за газовия грил, с който работи господин МакВей. Видях тези момчета. Доколкото мога да се ориентирам, те са си приготвили примките и се качили на купчините с кашони. Сигурно са си вързали ръцете един за друг и после са прескочили въжето, което ги е свързвало. Така, че… че ръцете им да са отзад, нали разбираш. После, поне аз така си обяснявам нещата, са пъхнали главите си в примките и са ги затегнали, като са извили главите си на една страна. Може би единият от тях е броил до три и са скочили заедно. Не зная.

— Не би могло да се направи — казах аз с пресъхнала уста. Но ръцете им бяха завързани за гърба, съвсем наистина. Просто не можех да си откъсна погледа от тях.

— Би могло да се направи, Дейвид. Ако толкова много са искали да го направят, биха могли.

— Но защо?

— Мисля, че ти знаеш защо. Не някои от туристите, летовниците — като този Милър, — а хора оттук, които познават нещата достатъчно добре.

— Проектът „Стрела“?

Оли каза:

— По цял ден седя на касата и много работи чувам. Цяла пролет слушам разни работи за проклетата „Стрела“ и едно хубаво нещо не чух. Черният лед по езерата…

Помислих си за. Бил Гиости, наведен през прозореца на колата ми да диша топли алкохолни пари в лицето ми. Не просто атоми, а особени атоми. Сега тези тела, висящи от тръбата над главите ни. Извитите глави. Клатушкащите се обувки. Висящите езици, като наденици.

Осъзнах с още по-голям ужас, че вътре в мен се откриват нови врати на възприятията. Нови? Не съвсем. Стари врати на възприятията. Възприятията на дете, което още не се е научило да се пази, развивайки способността да вижда само в един тесен тунел, който изключва деветдесет процента от вселената. Децата виждат всичко, върху което падне погледа им, чуват всичко, което стигне до ушите им. Но ако животът е натрупване и разширяване на съзнателното (както пише на едно ковьорче, избродирано от жена ми в училище), то едновременно с това е редуциране на входящата информация.

Ужасът представлява разширяване на перспективата и на възприятията. Ужасът се състоеше в ясното съзнание за това, че плувам надолу към мястото, което всички ние напускаме, когато излезем от пелените и обуем анцуг. Виждах го изписан и на лицето на Оли. Когато разумът е безпомощен, веригите на човешкото съзнание се претоварват. Жичките се нагряват и почервеняват. Халюцинациите стават реалност: живачната локва на мястото, където перспективата създава впечатлението, че две паралелни линии се пресичат, се оказва наистина там. Мъртвите вървят и говорят. Розата започва да пее.

— Чувал съм различни работи от двадесетина души — каза Оли. — Джъстин Робар. Ник Токай. Бен Майкълсън. В малките градчета няма тайни. Нещата се разнасят. Понякога е като изворче — избликва от земята и никой няма представа откъде е дошло. Човек дочуе нещо в библиотеката и после го предаде на друг, или на пристанището, или бог знае къде или пък защо. Но цяла пролет и цяло лято все слушам проектът „Стрела“, проектът „Стрела“.