Читать «Мъглата» онлайн - страница 45

— Недей, татко, моля те.

Намерих количка за пазаруване и го сложих на бебешкото място. Там той изглеждаше много голям. Щеше да е смешно, ако не беше бледото му лице, тъмната му коса, паднала на челото, точно над веждите му и тъжните му очи. Може би от две години не бе сядал на количка за пазаруване. Тези малки неща отминават, отначало не ги забелязваш, и когато изведнъж видиш колко много се е променило всичко, това е голям шок.

Междувременно, с оттеглянето на групата „Земята е плоска“, спорът бе намерил друг гръмоотвод — този път госпожа Кармъди и, съвсем разбираемо, тя бе сама.

В приглушената, тягостна светлина тя приличаше на вещица с ярките си жълти панталони, блузата си от изкуствена коприна, и безбройните си евтини дрънкулки — медни, ахатови и от костенуркова черупка и щитовидната си чанта. Пергаментовото й лице бе нарязано от дълбоки вертикални линии. Къдравата й посивяла коса бе опъната назад от три кокалени гребена и завита на тила. Устата й приличаше на изпънато възлесто въже.

— Човек не може да избегне волята божия. Това предстоеше. Виждала съм знаците. Сега са тук тези, за които съм казвала, но никой не е така сляп като този, който не иска да види.

— Е, и какво казваш ти? Какво предлагаш? — намеси се нетърпеливо Майк Хатлън. Той бе от градските съветници, въпреки че сега не приличаше на такъв. Беше с моряшка шапка и провиснали бермуди. Той си пийваше бира. Много мъже го правеха в момента. Бъд Браун бе престанал да вдига шум по този въпрос, но наистина бе започнал да записва имена — държеше груба сметка за всеки, когото видеше.

— Да предлагам? — повтори госпожа Кармъди като ехо и се завъртя към Хатлън. — Да предлагам? Защо, аз предлагам да се подготвите за среща със своя Бог, Майкъл Хатлън — тя ни огледа внимателно всички. — Пригответе се да срещнете своя Бог!

— Пригответе се да ми срещнете задника — каза Майрън Ла Фльор с пиянска усмивка откъм шкафа с бирата. — Бабо, много ти плямпа балалайката.

Чу се одобрително мърморене. Били се огледа нервно и аз го прегърнах през раменете.

— Аз ще си кажа, каквото имам за казване — извика тя. Горната й устна се изви и откри жълти никотинови зъби. Помислих си за прашните препарирани животни в магазина й, вечно пиещи от огледалото, което им служеше за поток. — Тези, които се съмняват, ще се съмняват до край! И все пак чудовищата са отнесли бедното момче! Нещо в мъглата! Всички гадости излезли от кошмарите! Безоки изчадия! Бледни ужасии! Съмнявате ли се? Излезте вън тогава! Излезте навън и кажете „здрасти“!

— Госпожо Кармъди, ще трябва да престанете — казах аз. — Плашите момчето ми.

Мъжът с малкото момиченце потвърди чувствата ми. Тя, с пухкави крачета и ожулени колене, бе заровила лице до корема на баща си и запушила ушите си е ръце. Бил не плачеше, но беше на ръба.

— Има само един шанс — каза госпожа Кармъди.

— Какъв е той, госпожо? — попита вежливо Майк Хатлън.

— Жертвоприношение — каза госпожа Кармъди, стори ми се, че се усмихва в тъмното. — Кръвно жертвоприношение.