Читать «Мъглата» онлайн - страница 38

— Дейвид — каза Оли. — Какво… — той спря, след това продължи с усилие. — Какво ще стане, ако проникнат вътре? Пипалата?

— Как така ще проникнат? — попита Джим. — Нали вие затворихте вратата?

— Разбира се — каза Оли. — Но цялата фасада на магазина е от стъкло.

Имах чувството, че стомахът ми потъна с асансьор двадесет етажа надолу. Знаех това, но някак бях успял да избягна тази мисъл. Погледнах към мястото, където спеше Били. Спомних си пипалата, гъмжащи около Норм. Помислих си как това може да се случи с Били.

— Стъкло — прошепна Майрън Ла Фльор. — Велики Боже!

Оставих тримата до хладилния шкаф, всеки с втора кутия бира в ръка, и тръгнах да търся Брент Нортън. Намерих го, потънал в трезв разговор с Бъд Браун, на второ гише. Двамата — Нортън, с грижливо подстриганата си коса и красива за възрастта си външност, Браун, със своята сурова физиономия на човек от Нова Англия — приличаха на карикатура от вестник „Ню Йоркър“.

Двадесетина души се движеха неспокойно напред-назад между касите и витрината. Много от тях се бяха наредили пред стъклото, за да гледат мъглата. Отново си спомних за хората, които се нареждат да гледат на строителните площадки.

Госпожа Кармъди бе седнала на неподвижната транспортна лента на една от касите и пушеше елегантна цигара. Тя ме измери с поглед, реши, че не ставам и ме подмина. Имаше вид на човек, който сънува наяве.

— Брент — казах аз.

— Дейвид! Къде изчезна?

— Точно по този въпрос искам да говоря с теб.

— Има хора до хладилниците, които пият бира — каза навъсено Браун. Звучеше като човек, който съобщава, че на църковно парти са пуснали порнофилми. — Виждам ги на огледалото на охраната. Това просто трябва да спре.

— Брент?

— Бихте ли ме извинили да минутка, господин Браун?

— Разбира се — той кръстоса ръце пред гърдите си и начумерено се взря в изпъкналото огледало. — Това ще престане, обещавам ви.

Ние с Нортън се отправихме към хладилния шкаф с бирата, в най-отдалечения ъгъл на магазина. Обърнах се назад и погледнах с тревога как са се извили дървените греди, които държат отделните стъкла на витрината, как са се нацепили на места. Едно от стъклата дори не беше цяло. От горния ъгъл се бе отчупило парче стъкло. Може би можехме да го запушим с парче плат или нещо такова — може би с няколко дамски фланелки по 3.59 долара, които бях забелязал до виното…

Мисълта ми рязко секна и трябваше да запуша устата си с ръка. Така успях да преглътна кикота, който ме обзе при мисълта, че ще запуша с няколко фланелки една дупка, за да спра пипалата, които бяха отнесли Норм. Бях видял едно от тези пипала — едно малко — как стиска торба с кучешка храна, когато тя се разкъса.

— Дейвид, добре ли си?

— А?

— Лицето ти — току-що имаше вид на човек осенен от чудесна идея, или пък от ужасна.

Тогава се сетих нещо:

— Брент, какво стана с оня мъж, който крещеше нещо за това как мъглата отнесла Джон Лий Фровин?

— Оня човек, дето му течеше кръв от носа?

— Да, той.

— Той изпадна в безсъзнание и господин Браун му донесе валериан от аптечката за първа помощ. Защо?