Читать «Мъглата» онлайн - страница 39

— Той каза ли нещо друго, когато дойде на себе си?

— Пак продължи с тези халюцинации. Господин Браун го отведе до офиса. Някои от жените се изплашиха. Той бе щастлив, че може да иде другаде. Говореше нещо за стъклото. Когато господин Браун каза, че в офиса има само един малък прозорец, при това с решетка, той отиде с видима радост. Предполагам, че още е там.

— Това, което той е говорил, не са халюцинации.

— Не, разбира се, че не са.

— А този тътен, който чухме?

— Не, но Дейвид…

Той е изплашен, продължих да си повтарям аз. Не вдигай много шум и недей да се дуеш пред него, само защото той се държа така с теб по време на спора ви за оградата… отначало покровителствено, после саркастично, а накрая, когато стана ясно, че ще загуби — грозно. Не му вади акъла, защото ще имаш нужда от него. Може да не е в състояние да си включи електрическия трион, но той има бащинско излъчване и ако каже на хората да не изпадат в паника, те ще го послушат. Така че, не му вади акъла.

— Виждаш ли двете врати, отсреща, зад хладилния шкаф с бирата?

Той вдигна поглед, смръщено:

— Оня мъж, който пие бира, не е ли другият заместник управител? Уийкс? Ако Браун забележи, уверявам те, че този мъж скоро ще си търси работа.

— Брент, можеш ли да ме изслушаш?

Той ме погледна разсеяно.

— За какво говореше, Дейвид? Много съжалявам.

Сега му предстоеше много да съжалява.

— Виждаш ли онези врати?

— Да, разбира се. И какво за вратите?

— Те водят към склада, който се простира по цялата дължина на западната фасада на сградата. Били заспа и отидох там да видя дали няма нещо, с което да го покрия…

Разказах му всичко. Спестих само спречкването дали Норм трябва или не трябва да излезе изобщо. Казах му какво бе влязло вътре… и накрая, какво бе излязло с писъци. Брент Нортън отказа да повярва. Не, той дори отказа да размисли по въпроса. Заведох го при Джим, Оли и Майрън. И тримата потвърдиха историята, въпреки че Джим и цветенцето Майрън бяха вече на път да се напият.

Нортън пак отказа да повярва и дори да изслуша история та. Той просто се дръпна:

— Не — каза той. — Не, не, не. Извинете ме, господа, но това е просто смешно. Или си правите майтап с мен — той ни огледа покровителствено, за да покаже, че може да носи майтап не по-зле от всеки, — или страдате от някаква форма на групова хипноза.

У мен се надигна гняв, но се опитах да се контролирам, макар и с мъка. Не мисля, че обикновено кипвам лесно, но това не бяха обикновени обстоятелства. Трябваше да мисля за Били, за това, което се случваше — или вече се бе случило със Стефани. Тези неща непрестанно тормозеха съзнанието ми.

— Добре — казах аз. — Да се върнем там. На пода има парче от пипало. Отряза го вратата, когато се затвори. Освен това те се чуват отвън. Шумолят около вратата. Звукът прилича на вятър в бръшлян.

— Не — каза той спокойно.

— Какво? — аз наистина реших, че не съм го чул добре. — Какво каза?

— Казах не. Не отивам там. Шегата ви стигна твърде далече.

— Брент, кълна ти се, че не е шега.

— Разбира се, че е шега — сряза ме той. Погледът му се премести към Джим, Майрън, спря се за малко на Оли Уийкс, който издържа на погледа му със спокойна невъзмутимост и накрая пак се върна на мен. — На това вие тук сигурно му казвате „голям майтап“. Така ли, Дейвид?