Читать «Крауч Енд» онлайн - страница 11

— По кое време става това? — внезапно попита Фарнъм.

— Нямам никаква представа — отвърна Дорис Фрийман, изгубила нишката на повествованието. — Мисля, че беше шест часа. Или седем без двайсет.

— Добре, продължавайте — кимна Фарнъм, отлично съзнавайки, че през август залезът никога не започва — дори и по най-приблизителни сметки — по-рано от седем и половина.

— Какво направи този шофьор? — попита Лони, все още оглеждайки се наоколо. Изглежда смяташе, че раздразнението му би могло незабавно да върне таксито на предишното място. — Просто запали двигателя и потегли?

— Може би, когато ти вдигна ръка — Дорис, вдигайки ръка, повтори същия знак, който бе направил Лони в телефонната кабина. — Може би, когато ти направи ето така, той е решил, че повече не ни е необходим.

— Доста време би ми отнело да го убедя да си тръгне, без да платя онези два паунда и пет пенса, които показваше броячът. — Лони изпръхтя недоволно и се приближи до канавката. От другата страна на Крауч Хил Роуд двете деца продължаваха да се кикотят.

— Хей! — извика Лони. — Хей, деца!

— Вие американец ли сте, господине? — попита момчето с ръката-щипка.

— Да — усмихна се, кимвайки, Лони. — Видяхте ли тук една кола? Такси? Да знаете накъде потегли?

Децата се замислиха над въпроса му. До момчето стоеше момиченце на пет годинки с невчесани кестеняви коси, щръкнали в най-различни посоки. Тя се приближи до бордюра на противоположната страна на улицата, сложи ръчичките си около устата като мегафон и, продължавайки да се киска, изкрещя към тях:

— Бягай оттука, Джо!

Лони зяпна от изненада.

— Господине! Господине! Господине! — закрещя момчето, неистово размахвайки уродливата си ръка.

Децата изведнъж побягнаха, свиха зад ъгъла и се скриха от поглед, оставяйки зад себе си единствено отзвука от своя смях.

Потресен, Лони се обърна към Дорис:

— Май не всички деца в Крауч Енд обичат американците — сконфузено рече той.

Тя нервно се огледа наоколо. Сега улицата изглеждаше пустинна.

Лони прегърна съпругата си.

— Е, какво да се прави, миличка, изглежда ще трябва да повървим пеш.

— Не мисля, че това ще ми хареса. Току-виж тези две дечица изтичали за по-големите си братя. — Тя се засмя, за да покаже, че се шегува, но в смеха й се усещаше острата нотка на страха. Вятърът бе придобил сюрреалистични измерения, което никак не й харесваше. Жалко, че не останаха в хотела.

— Нямаме друг избор — каза тя. — Не може да се каже, че улицата е препълнена от таксита, нали? Лони, защо шофьорът ни остави тук? Той изглеждаше толкова приятен човек.

— Нямам и най-малка представа. Обаче Джон подробно ми обясни как да стигнем до къщата му. Той живее на Брас Енд, която представлява много къса задънена улица и, както излиза, даже я няма в справочника „Улиците на Лондон“. — Докато говореше на Дорис, той я бе повел от телефонната кабина, ресторанта, продаващ къри за вкъщи, и опустелия тротоар. Отново вървяха по Крауч Хил Роуд. — Сега трябва да завием надясно, по Хилфилд Авеню, да го преминем до половината и да свърнем наляво, след което при първата пряка свиваме надясно или наляво? Няма значение, това е Петри Стрийт. Втората отляво ще бъде Брас Енд.