Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 9

Отсъствието на внушителни храмове и дворцови постройки дава основание на някои учени да говорят за наличие на богата господстваща класа и отсъствие на централизирано управление. Но макар да изглежда твърде вероятно това, че социалната организация тук се различава от тази на известните ни от онова време източни цивилизации, трябва очевидно да се приеме съществуването на силна централна власт, без която не би било възможно изграждането на планирани градове и пътища, еднаквостта на мерките и теглилките. Забележимо изглежда също така влиянието на религията върху държавното устройство, което дава основание на някои учени да определят тази цивилизация като теократична по характер.

Най-добре проучените градове Харапа и Мохенджодаро са разположени върху площ от около два и половина квадратни километра и са наброявали население от около 35 — 40 хил. души всеки един от тях. Архитектурните им планировки са подобни — от изток на запад е издигната платформа с височина 10–15 м и площ около 350 на 180 метра. Обществените сгради били разположени върху нея и били защитени от отбранителна стена, под която се намирал градът. Главните улици — до 10 м широки — се пресичали под прав ъгъл и разделяли града на правоъгълни или квадратни блокове с мрежа от по-тесни улици. Всяка улица имала обществен кладенец, а на определено разстояние — стълбове с улично осветление. Никоя сграда не можела да заеме дори и незначителна част от улицата. Но най-интересното може би е това, че градовете разполагали с ефикасна система за отвеждане на отпадните води. Всяка къща била свързана с покрит уличен канал, а той от своя страна с друг, който се отливал в реката извън града. Каналите били пригодени за периодично почистване. По улиците били разположени съдове за смет. Заслужава да се отбележи фактът, че никоя друга древна цивилизация до Рим не е имала такава ефикасна дренажна система. Постиженията в градоустройството на Долината на Инд могат да бъдат оценени правилно, като се изтъкне, че до 2000 г. пр.н.е. в град Ур в Месопотамия не е съществувало градско планиране, че в същия период Вавилон е имал само известни наченки в тази област. Подобно е било положението и в Древен Египет по време на XII династия, управлявала тогава страната. Частните къщи били строени от тухли с необходимите удобства и санитарни условия. Домовете на средноимотните имали по няколко стаи, изградени около вътрешен двор, често с баня или отделено за къпане място. Къщите често били на два или повече етажа. Покривите, вратите и прозорците им били от дърво.

Обществени сгради със значителни размери като голямата баня в Мохенджодаро, държавна или обществена житница в Харапа, покрити пазари и други в цитаделите на двата града, както и многобройните предмети от бита, хвърлят известна светлина върху обществения живот и навиците на обитателите им.