Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 7

Вече почти два века индийската култура е подложена на изключително силно влияние на западната цивилизация. Може би най-силното в цялата й дълга история. Би било неправилно и най-малкото прибързано да се смята, че това е непременно отрицателно влияние. Напротив, както стана ясно, на тази култура й бе нужен тъкмо този поглед навън, характерен за западната култура. И трябва човек да види с очите си възприетото досега, за да се убеди отново в способността на индиеца да възприема тъкмо онова, което съставя действителна ценност, както и способността му да не изоставя своите традиции. Не че няма увлечения в една или друга посока, не че няма външно подражание на западни образци, не че няма истински сериозни постижения в духа на западните, но това, което е характерно за индиеца, е неговото съзнание за действителната ценност на индийската култура, пък и невъзможността му да излезе извън нея.

От казаното дотук трябва да е станало очевидно, че както западната, така и индийската култура имат своите силни и слаби страни. Но може би онова, с което индийската цивилизация ще остане в този свят сега и завинаги, е най-добре изразено от един от най-големите индолози — Макс Мюлер: „Ако ме запитат под кое небе човешкият ум най-пълно е развил своите скъпоценни дарования, най-дълбоко е размишлявал над великите проблеми на живота и е намерил за някои от тях решения, заслужаващи възхищението дори на хора, които са изучавали Платон и Кант — аз отново бих посочил Индия. И ако сам си задам въпроса от коя литература ние, европейците, закърмени почти изключително с идеите на гърците и римляните, а също и с идеите на една от семитските раси — евреите, можем да почерпим ония корективи, които са най-желателни, за да направим вътрешния живот на човека по-съвършен, по-дълбок, по-обхватен, накратко — по-човечен, живот не само за този живот, но и за трансформирания вечен живот, аз пак бих посочил Индия“.

КЪМ ИЗВОРИТЕ

До първите десетилетия на нашия век се смята, че историята на индийската култура започва с ведическия период, когато на тази земя се установяват индо-ариите и създават своите велики творения — Ведите. Археологическите разкопки в Мохенджодаро в Синд и Харапа — Западен Пенджаб, преместват началото на индийската култура далеч назад. Те разкриват съществуването на високо развита цивилизация, равна по възраст с тази от Двуречието и Египет. Тази цивилизация не е ограничена само в долината на Инд. По-нататъшните разкопки в различни части на страната показват, че тя обхваща Белуджистан, целия Синд и Пенджаб, по-голямата част от Катявар, част от крайбрежния район, долината на река Нармада, част от басейна на Ганг, а други проучвания вероятно ще разширят нейния обхват върху почти цяла Северна Индия. Независимо от широкото разпространение на тази култура, съгласно установената в археологията традиция, тя е наречена Харапска и е известна още като цивилизация от Долината на Инд. Тъй като в никое от разкопаните досега места не е намерено желязо, учените я определят като халколитна култура и я датират различно — от 3500 г. пр.н.е. насам. Широко разпространено е мнението, че нейният най-зрял период обхваща времето от 2300 до 1750 г. пр.н.е., а нейният упадък бележи най-ниската си точка около 1500 г. пр.н.е., когато се осъществява и арийското нашествие. С древните цивилизации на Египет и Месопотамия от това време тя има редица общи черти като използването все още макар и по-рядко на оръдия от камък наред с мед и бронз, опитомяването и използването на животни, упражняването на земеделие, организиран градски живот, добре развита полупиктографна писменост и изкуство. За разлика от другите две цивилизации, където се изграждат великолепни храмове на богове, дворци и гробници на царе, тук най-забележителните постройки са предназначени за нуждите на гражданите.