Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 11

Изкуството от Долината на Инд има подчертано утилитарен характер. То е далеч от схващането, че може да се създава изкуство заради самото изкуство, но не може да се каже, че хората тук са били лишени от артистична дарба. Освен това не бива да се забравя, че става дума за един твърде ранен период от човешката история, когато изкуството на други древни цивилизации също не е достигнало своето високо равнище. Времето на най-високо развитие на древноегипетското изкуство, времето на XVIII и XIX династия, настъпва, когато цивилизацията на Инд изчезва окончателно. Приблизително тогава е създаден стенописът с „Парижанката“ от Крит, а древногръцката скулптура „прохожда“ едва 7 — 8 века по-късно.

Наред с керамиката и металните оръдия печати, малката пластика и бижутерията са главните предмети на изкуството и занаятите на Инд. Най-добрите изображения на човешки фигури и животни са намерени върху печатите от печена глина и камък — около 2000 на брой. Повечето от човешките фигури върху тях са на жени, предимно голи. Бикове, носорози, ревящи тигри, седяща катерица, прегръщащи се маймуни са някои от най-добрите образци. В повечето случаи работата е така изящно изпълнена, че дори извитите линии, изобразяващи рогата на животните, или надписите с трудно изписване са направени с голяма прецизност печатите са добре полирани. Преди изпичането те били покривани с глазура от стеатид.

В находките от малка пластика се срещат забележителни изображения на хора, които се оценяват високо от познавачите. Най-доброто между скулптурата на Мохенджодаро е един бюст от стеатид, представящ конвенционален тип религиозен учител с полузатворени очи, с къса брада и обръснати мустаци, с наметало над лявото рамо, украсено с трилистни детелини. Една бронзова статуетка на танцуващо момиче, макар и грубо изпълнена, показва твърде умело моделиране на гърба, бедрата и ханша. Между най-известните находки са два торса в превъзходно изпълнение от Харапа. Единият от тях е на танцьор, който стои на левия си крак, а десният е повдигнат напред. Позата е изпълнена с движение и вътрешна динамика. Тези фигури превъзхождат всичко, което досега е открито в Мохенджодаро и Харапа, и според някои специалисти гърците от IV в. пр.н.е. биха се гордели с тях.

Висока оценка заслужава ювелирното изкуство на Долината, като някои от образците могат да служат за модели и днес.

Писмеността, с която си служели хората от Долината на Инд и която се представя така внушително чрез откритите печати, принадлежи към стила на другите полупиктографни писмености от този период като протоелинската, ранношумерската, минойската и египетската. Пиктограмите носят фонетично съдържание. Досега са различено около 400 знака, но писмеността остава неразчетена.

Данните от археологическите разкрития не дават възможност да се създаде ясна представа за истинското съдържание на религията тук. Никоя от разкритите досега сгради не може със сигурност да бъде приета като място за поклонение. Няма, както отбелязахме, храмове, гробници, олтари и други култови обекти. Най-обща идея учените извличат от изображенията върху глинени печати, някои медни плочки и многобройни малки фигури от теракота, фаянс и метал, за които невинаги е сигурно, че имат култово предназначение. Най-интересни и често срещани са женски фигури от теракота. Подобни такива фигури се срещат от Иран до Балканите. Това дава основание на учените да смятат, че хората от Долината на Инд са споделяли някои общи за тези общества религиозни идеи. Общоприетият възглед е, че тези фигури представят Великата майка или Богинята на природата, чието почитане под различни форми и имена се среща още в религията. Култът на плодородието, характерен за всички древни общества, е представен също така и от фигурки на бременни жени и жени с деца. Често се срещат жени с дреха от лъвска кожа, богати украшения и шапки във формата на ветрило. Един печат от Харапа показва гола женска фигура, обърната с главата надолу, с растение, излизащо от утробата й. Обратната страна на печата изобразява мъж с нож в ръка и жена, седяща на земята с вдигнати ръце. Това говори за човешки жертвоприношения. От други печати се разбира, че жертвоприношенията на животни са били преобладаващи. Мотивът с растението е добре познат и от по-късното религиозно развитие на Индия. Особено значение се отдава на един печат от Мохенджодаро, върху който е изобразен бог, седящ на трон в поза на йога. Богът е с три лица, нещо характерно и за по-късната религиозна традиция на Индия, носи рога, шапка във форма на ветрило, украсена със скъпоценности, и е с изправен пенис. Заобиколен е от слон, тигър, бивол и носорог. В долната част на трона са поставени два пазещи елена с рога, обърнати към центъра. Смята се, че фигурата представя бог Шива в неговия аспект Пашупати. По всичко изглежда, че този Шива бил едно от главните божества на хората тук наред с Богинята майка далеч преди да дойдат индо-ариите. В него според много учени се крие ключът за разбиране на приемствеността и синтеза на културата от Долината на Инд и собствено арийската култура.