Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 225

Каджурахо, „градът на боговете“, днес вече е известен на целия културен свят. Много забележителни паметници на индийското изкуство в Делхи, Канаудж, Матхура и други градове на север били унищожени от иконоборската стръв на ранните мюсюлмански завоеватели, но този храмов град, скрит в горите и достигнат сравнително късно от завоевателите, за щастие оцелял.

От осемдесетте храма, построени от владетелите Чандела главно между 950 и 1050 г., са запазени двадесет. Те са по-малки по размер в сравнение с много други на север и на юг, но са между най-ярките примери на индийската архитектура и скулптура от средновековния период. Изградени от тъмножълт пясъчник, загубили отдавна бялата си гипсова покривка, която ги свързвала с Хималаите като обиталище на боговете, макар разпръснати на малки групи, храмовете в Каджурахо остават незабравими впечатления със своята особена архитектура и високи образци на ваятелско майсторство. За разлика от тези в Ориса, където отделните части на сградата — главната светилищна част с главната кула, залата за поклонници, за танци и входът са ясно разчленени, тук те съставят архитектурно цяло, като над всяка от тези части се издига кула, а всяка една от тях преминава в по-висока, докато се стигне до главната. Идеята за храма като „световна планина“ се прокарва отново, като основната кула се крепи и издига върху множество по-малки, прилепени една към друга и издигащи се сякаш отвътре подобно на неразтворена чашка на лотосов цвят.

Най-добрият пример на този архитектурен стил се представя в големия храм Кандария Махадева, посветен на Шива. Изградена с 84 помощни кули и обградена от няколко скулптурни фриза, кулата му се издига на повече от тридесет метра и доминира над цялата група светилища не само с височината, но и с архитектурното си изящество.

Скулптурата на Каджурахо може най-добре да се определи като продължение и усложнение на архитектурната форма. Фигурите не само изпълват декоративните панели и формират общ монументален ефект, но и се отделят като индивидуални човешки образи. Те поразяват със своята изразителност и красота, художествена и ритмична композиция, с невероятното си изобилие и разнообразие. Подобно на Карнак тукашната пластика съдържа голям брой откровено еротични сцени. Но по-съществени в художествен план са излъчващите се от почти всички фигури чувственост и жизнена сила, характерни за индийското изкуство като цяло и особено ярко постигнати тук. В голямото тематично богатство на тази пластика се виждат едва ли не всички прояви в човешкия живот. Пред погледа оживяват лица и тела, характерни човешки действия и привички. Тук всичко е част от едно завършено в себе си цяло. Особено високо ценени от познавачите са скулптурните фигури върху храма, посветен на джайнисткия тиртханкара Паршванатха.