Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 227

Остава може би само да добавим, че третата люлка на световната цивилизация — Индия, е жива за разлика от Древен Египет и Месопотамия. И не се знае дали в тази люлка не расте младенецът, който един ден ще каже на много практичните, на алчните, на забързаните, че така повече не може да се живее. Нали всички досегашни пророци са казвали само прости, но забравени истини.

БИБЛИОГРАФИЯ

Бонгард-Левин, Г.М. Древноиидийска цивилизация. София: Наука и изкуство, 1982.

Моде, X. Малая история искусств. Искусство Южной и Юго-восточной Азии. Москва: Искусство, 1978.

Радхакришнан С. Индийская философия, т. 1-Н. М.: 1975.

Тюляев, СИ. Искусство Индии. Москва: Искусство, 1988.

Чаттопадхьяя, Д. Локаята даршана. Москва, 1961.

A Cultural History of India, edited by A.L.Basham. London: Oxford University Press, 1975.

Aiyandgar, S.K. History of India, edited by A.L. Basham. London: Oxford University Press, 1975.

Aiyangar, S.K. Early History of Vaisnavism in South India. London: Oxford University Press, 1920.

Altekar, A.S. State and Government in Ancient India. Allahabad: Indian Press, 1927.

Aurobindo Ghosh. Essays on the Gita. Pondicherry: Sri Aurobindo Ashram, 1959.

Avalon, Arthur. Shakti and Shakta. Madras: Canesha Co. Ltd., 1951.

Banorji, N.C. Kautilya: or an Exposition of His Social and Political Theory (Vols). Calcutta, 1927.

Barodia, U.D. History and Literature of Jainism. Bombay, 1909.

Basham, A.L. Aspects of Ancient Indian Culture. Bombay, 1966.

Bhagavan Das. Science of Manu in the Light of Atmavidya. Madras, 1932.