Читать «Едип цар» онлайн - страница 9
Софокъл
със тъмна вина не го безчести!
ЕДИП
Но знай добре, че със това желание
ти искаш смърт за мен или изгнание.
ХОР
О, не, кълна се в Хелиос, най-първият
в небето! Нека загина, от бог, от близки напуснат,
със най-лоша смърт, ако мисля това!
Беден аз! Гине днес моят град!
Сърцето ми се къса, че към прежните беди
прибави други, нови, този ваш спор!
ЕДИП
Свободен е — пък нека да загина аз
и със позор ме пратят във изгнание!
Не той, а ти ме трогна с твоите жалостни
молби. А него аз ще мразя винаги.
ЙОКАСТА
С омраза скланяш, но гневът ти стихне ли,
ще ти тежи. Характер като твоят е
със право най-непоносим за себе си.
ЕДИП
Махни се, остави ме! Вън!
КРЕОН
Отивам си.
Не ме разбра, ала за тях съм същият.
ХОР
Защо стоиш,
жено, тук?
Влезте там,
у дома!
ЙОКАСТА
Да видя първо що се случи.
ХОР
С неясна реч
в миг дойде
зъл навет.
Хапе той,
дори да е неверен.
ЙОКАСТА
Помежду тях ли?
ХОР
Да.
ЙОКАСТА
Какво говореха?
ХОР
Не, стига ми туй, че в тези беди
прекъсна се тук и спря тоя спор!
ЕДИП
Къде достигна с мъдростта си —
виждаш ли?
Остави ме и глухо е сърцето ти.
ХОР
О господарю, казвал съм ти неведнъж!
Но знай, безумен ще бъда, безсилен да мисля,
реша ли от тебе да се отделя.
Моя скъп роден край, който бе
сред бурите, подкара ти с попътни ветрове.
Добре води ни, ако можеш пак ти!
ЙОКАСТА
Кажи, за боговете, царю, моля те,
и аз да знам защо си гневен толкова!
ЕДИП
Ще кажа (че почитам тебе повече
от тия) за Креоновите замисли.
ЙОКАСТА
Като виниш, кажи да чуя прав ли си.
ЕДИП
На Лая, казва, аз съм бил убиецът!
ЙОКАСТА
Той знае сам, или е чул от някого?
ЕДИП
Престъпен прорицател ми изпрати той,
а сам не се издава нито с думица.
ЙОКАСТА
Не се вълнувай от подобни работи,
послушай мене, запомни, че смъртните
не са дарени с дар да знаят бъдното.
Накратко ще ти дам и доказателство.
Цар Лай получи някога вещание
(не ще река — от Феб, а — от жреците му),
че да загине му било орисано
от син, роден от мене и от него.
Но ето, както се мълви, убили го
на кръстопът разбойници от чужди край.
Три дена още нямаше роденото —
свърза му нозете и чрез робите
го хвърли той в планински диви кътища.
И нито Аполон направи моя син
отцеубиец, нито Лай видя това,
което го тревожеше, от своя син.
А тъй ни предвещаваха пророчества.
Нехай за тях! Че богът нещо сметне ли
за нужно, лесно сам ще ни изпрати вест.
ЕДИП
О, тези думи! Как ме разтревожиха,
Йокасто, колко бурно е в душата ми!
ЙОКАСТА
Каква тревога облада сърцето ти?
ЕДИП
Ах, твоите уста като че казаха,
че Лай е бил убит на кръстопътище!
ЙОКАСТА
Тъй казваха. И днес говорят същото.
ЕДИП
В коя страна се случи туй нещастие?
ЙОКАСТА
Фокида се зове земята. Срещат се
два пътя там — от Делфи и от Давлия.
ЕДИП
А колко време вече се е минало?
ЙОКАСТА
Не много преди твойто прогласяване
за цар пристигна във града известие.
ЕДИП
Какво си съдил с мен да сториш, Зевсе!
ЙОКАСТА
Едипе, от какво е туй смущение?
ЕДИП
Недей ме пита вече! Как изглеждаше
по външност Лай и на какви години бе?
ЙОКАСТА
Висок, със първи сняг върху главата си.
Лицето му не бе далеч от твоето.
ЕДИП
Горко ми! Без да знам — изглежда, себе си
проклинах със ужасните проклятия!
