Читать «Ако утрото настъпи» онлайн - страница 17
Сидни Шелдън
— О, да. Чух за вашата майка. Твърде неприятен случай.
— Мистър Романо, областният прокурор е убеден, че майка ми е измамница. Знаете, че това не е вярно. Искам да ми помогнете да заличим това петно от името й.
Той сви рамене.
— Никога не обсъждам служебни въпроси но време на Сирната неделя. Това е против религиозните ми убеждения. — Романо отиде при бара и започна да смесва напитките. — Мисля, че ще се почувствате по-добре, след като изпиете едно питие.
Не й предоставяше никаква възможност. Трейси отвори чантата и измъкна пистолета. Насочи го внимателно към него.
— Ще ви кажа от какво ще се почувствам по-добре, мистър Романо. Искам да признаете какво точно сте причинили на майка ми.
Джоузеф Романо се обърна и видя пистолета.
— По-добре махнете това. Може да гръмне.
— И наистина ще гръмне, ако не направите точно това, което ви кажа. Сега ще опишете как сте унищожили компанията, довели сте я до банкрут и сте подтикнали майка ми към самоубийство.
Сега той застана нащрек и започна да я наблюдава много внимателно с тъмните си очи.
— Разбирам. И какво ще стане, ако откажа?
Трейси чувстваше как пистолетът трепери в ръката й.
— Не приличате на убиец, госпожице Уитни. — Той тръгна към нея с чаша в ръка. Гласът му беше тих и искрен. — Аз нямам нищо общо със смъртта на майка ви, повярвайте, аз… — той плисна питието в лицето й.
Трейси почувства режеща болка в очите от алкохола и в следващия миг пистолетът беше избит от ръката й.
— Вашата майка вдъхваше известни надежди — каза Джо Романо. — Но тя не ми каза, че имала такава брутална дъщеря.
Той я хвана, стисна я за ръцете и Трейси застана заслепена и ужасена. Опита се да се отскубне, но той я притисна до стената и прилепи тяло до нея.
— Та ти си била много смела, малката. Това ми харесва. И ме привлича. — Гласът му звучеше хрипливо. Трейси чувстваше как тялото му се притиска силно към нейното, опита се да се изплъзне, но той я държеше здраво в обятията си.
— Дойде тук за едно малко развлечение, нали? Е, добре Джо ще ти го достави.
Тя се опита да извика, но викът й прозвуча като шепот:
— Пуснете ме да си ида!
Той разкъса блузата й.
— Ей! Я виж какви цицки! — процеди през зъби той и започна да я пощипва за зърната. — Съпротивлявай се малката — прошепна той. — Обичам това.
— Пуснете ме да си ида!
Той се притискаше все по-силно и по-силно и й причини болка. Трейси почувства как я сваля на пода.
— Обзалагам се, че никога не те е любил истински мъж — каза той. Джо легна върху нея, притисна я тежко с тяло и ръцете му зашариха по бедрата й. Трейси го блъсна слепешката и пръстите й напипаха пистолета. Тя го грабна и неочаквано проехтя силен изстрел.
— О, Боже! — простена Романо.
Ръцете му внезапно се отпуснаха. Трейси видя ужасена през някаква кървава мъглявина как той се претърколи от нея, падна върху пода и се хвана за едната страна.
