Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 44

— Те са го убили! — побесня Сирс, прокарвайки пръсти по разкъсаното и лепкаво отвърстие на пъпната връв, от което се подаваше тънко снопче блещукащи жички. — Било е лесно: отделен от своето ездитно животно, симбиотът е бил неспособен да му предава заповедите си. Оказал се е просто осакатен. Религиозните убеждения са му забранявали да се храни самостоятелно, а слепотата му е попречила да извърши необходимото възстановяване. От страх, че ще трябва да бъде омърсен, той се е оставил да умре.

— Ами носачът?

— Те никога не надживяват своите господари. Биологична предпоставка, замислена, за да се избягнат всякакви метежи.

— Защо са го убили?

— Сигурно е знаел много неща. НЯКОЙ се е уплашил, че ние ще го намерим и ще го накараме да проговори. ТЕ ни изпревариха с няколко дни, сякаш са разбрали къде отиваме. Занапред трябва да бъдем по-внимателни! А сега да изчезваме по най-бързия начин.

— Това убийство ще ни бъде приписано! — забеляза Давид. — Цял следобед разпитваше за адреса на Бливие, а колкото до Арседрик… Надали ще им е нужно повече, за да си направят изводите.

— Арседрик няма интерес да проговори — отвърна спътницата му. — Що се отнася до другите, качулката донякъде прикриваше лицето ми. Все още нищо не е загубено, ела!

Те напуснаха града през вратата за просяци и чужденци. Слънцето клонеше към заник, денят си отиваше. Когато настана тъмна нощ. двамата смъкнаха маските и огледалцата за обратно виждане и навлязоха сред възвишенията.

— Имам друга връзка — прошепна Сирс, — но ще се наложи да повървим. Освен това финансовите ми запаси вече се изчерпват. Арседрик здравата ме оскуба!

8

— Къде отиваме?

Въпросът изгаряше езика на Давил още от предната вечер, откакто пътят, по който бяха поели, без да разменят и една дума, се бе размил в прахоляка, загубвайки всякакви успокоителни очертания.

— Къде отиваме?

Описанията на Сирс не му изглеждаха съвсем ясни. Беше започнал да се опасява от затъвания в безконечно младежко лутане, от въртене в затворен кръг, в чийто капан — поради липса на определена цел — изпадат пътешествениците, за да свършат в застиналостта на някоя хотелска стая, озовали се неочаквано на края на света.

Тя го загледа с присвити очи, сякаш го преценяваше през някакъв невидим измервателен уред.

— В Града на Празненствата — подхвърли, — наричан още Обар-Еба, Шака-Кандарек. Наонамеа и с хиляди други прозвища, всичките колкото мелодични, толкова и непонятни… Сега научи ли повече?