Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 32

Най-накрая се препъна в нещо, приличащо на малък дървен подиум, отрупан с аналои, които запокити с опакото на дланта. Тракайки със зъби, издърпа проядения от червеи паралелепипед възможно най-близо до вратата, освободи се от подгизналите си дрехи и се подсуши с помощта на някакъв балдахин, избродиран в злато. После клекна, свит в средата на тясната дъсчена поставка, повтаряйки благоговейно, обзет от лудост: „Дървото не е проводник!“ Едва беше успял да се сгуши, когато небесната стихия порази стрелата на кръщелното. Цялата конструкция прогърмя в оглушителен пукот и светна. Оловото по витражите начаса потече в струи, като надигна лавина от разноцветни късове стъкла. Всички розетки се пръснаха подобно на частици мозайка, разпилени от невидима ръка. Вощениците започнаха да се огъват, а накрая закапаха в кипящи локви. Статуите, намиращи се в близост до мястото на удара, до една изгубиха своите благородни черти. Устите им зейнаха, брадичките се удължиха, медните носове се заусукваха като серпентини от прегрята алтея. Ужасен, Давид видя някакъв светец да се превива, сякаш беше акордеон, който сгъва меха си.

Явлението продължи за част от секундата, не повече. Стените на параклиса веднага се покриха с парцали от сажди, а въздухът се изпълни с отвратителната миризма на озон. Давид остана застинал на място, космите и косите му бяха опърлени. Огнени езици болезнено го заблизаха по бедрата и като капак на всичко забеляза, че долната част на подиума пламваше.

— Слава Богу! — разнесе се неочаквано гласът на Сирс. — Жив си!

Тя се бе появила в очертанията на портала, прикривайки се от стрелите зад нещо, което приличаше на голям меден щит.

— Трябва да излизаме! — кресна жената, за да надвика грохота от вихрушките изливаща се вода. — Можеш ли да тичаш?

Той нямаше ни най-малка представа, ала беше готов да побегне и на четири крака, само и само да напусне медната църква. Скочи на пода и жестока болка го опари в ходилата. Сирс ясно му показа, че трябва да се долепи до нея и да се придвижват под прикритието на щита. Стиснали зъби, те заслизаха по стъпалата на преддверието, а стрелите се пръскаха край тях, станали безполезни и неефикасни, издухвани от поривите на бурята.

Давид никога не разбра как го беше направил, но в един миг неочаквано се озова на дъното на друсаща се по неравните павета каруца, докато просторът отзад ехтеше от крясъците на измамените им преследвачи.

Продължението бе пълен хаос, от който младият човек успя да запомни само безумен и виещ се път сред лабиринт от улички, които нощта и тъмнината обезличаваха. Сломен от вълнение и умора, най-накрая той заспа. Когато отново отвори очи, денят и мъглата бяха заменили дъжда. Далече зад гърба им градът рисуваше в призрачни сенки своята дантела от кули и покриви. Една дълга, много дълга страница беше обърната.