Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 143

Стъклениците, аквариумите се изсипват с гръм на земята, пръскат се мигом, а бляскавите осколки посичат тяхното съдържание; бъркотия от късове плът, която се мята, като че ли се опитва отново да се срасне в едно: смоци, гущери… Един органичен пъзъл в пълен безпорядък. И на всичкото отгоре — огънят, разбира се, предизвикан най-вероятно от истински верижни избухвания на кварцови лампи, съскащи и храчещи снопове искри сред къси съединения.

Отстъпих, струва ми се, и раменете ми се блъснаха във вратата на тоалетната, която се отвори. Кубът хладен мрак ме погълна. Острата миризма на дезинфектант веднага ме накара да избълвам погнусата, назряла в утробата ми, захвърли ме давещ се върху първия умивалник. В бързината главата ми се хласна в огледалото, което се разпука звездообразно. Стоях вкопчен в студения емайл, заслушан в пращенето на пламъците и пръсването на стъклата от другата страна на вратата. Там бяха Додж и останалите, и Сара, и Бъди — смешен и гол като всички нас, рухнал върху тоалетната чиния с разширени зеници и уста, пълна с пчели. Както обикновено, насекомите от ноздрите му пъплеха досущ като космати топки по бузите, по устните, по зъбите му. Този път обаче животинките бяха почувствали неговия страх и мехурчетата от няколко ужилвания вече цъфтяха сред плетеницата от бръчки. Бъди се давеше в хрипове, с мъка преглъщаше меда, стичащ се по гърлото му и който инак му беше достатъчен да се нахрани. Виждах и Додж, обърнат три четвърти към мен, пребледнял, обливащ със силни струи урина стената, застлана до половината с плочи. След всеки негов напън и плисък по една екзотична миниатюрна рибка с напречни линии избликваше от пениса му, за да се просне с мек плясък и умре на земята с потръпващи хриле. Той страдаше жестоко, притискайки семенната си торбичка-аквариум с ръце. Колкото до Сара, тя ме беше загърбила, бе потопила лицето си в синкавозеленото отражение на изпъстреното тук-там с петна огледало. Сивият смок, който се беше загнездил и обитаваше ануса й, любопитно подаде глава между нейните крака. Поколеба се, после се уви около лявото й бедро — люспеста жартиера, измамливо неподвижна, готова да се вмъкне обратно в бърлогата си при най-малката възникнала опасност; да се сгуши, да се хлъзне дълбоко в топлия и пропит с влага тунел, какъвто представляваха за него червата на момичето…

„Съжителство човек/животно — пишеше в наръчниците. — Инжектиране на минерални и растителни елементи в биологичната структура на хората…“ Това беше в началото, съвсем в началото. Отпечатаният текст беше дълъг, много дълъг. Със замъглени, ситни букви, сред които изплуваха няколко по-удебелени реда: „Отсега нататък политическите затворници ще имат възможност да избират между двата вида затвор: а) трудово-поправителен лагер; б) участие в изследователската програма за ЕКОЛОГИЧНА СИМБИОЗА в държавен научен център със съкращаване наполовина на наказателния срок.“