Читать «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция» онлайн - страница 288

— Татко, нали запомни, че не трябва да споменаваш пред тях нищо нито за дървената обувчица, нито за дивите гъски, нито за джуджето, което толкова приличаше на Нилс Холгерсон.

— Да, разбира се — отвърна Йон Асарсон. — Ще кажа само, че докато ти си ме търсела, техният син на няколко пъти много ти е помогнал и че сме дошли да попитаме дали и ние не можем да им услужим с нещо. Сега, когато открих онази мина на север, аз имам повече пари, отколкото ми трябват.

— Знам, че ти ще им разкажеш само хубави работи — прекъена го Оса. — Исках само да те помоля да премълчиш тези неща.

Те влязоха в къщата и на момчето много му се искаше да чуе разговора им, но не посмя да излезе на двора. Не мина много време и те си тръгнаха. Баща му и майка му ги изпроводиха до портата. Просто невероятно беше колко весели изглеждаха родителите му сега. Някой като че ли им беше вдъхнал нов живот.

Когато гостите си отидоха, баща му и майка му дълго гледаха подир тях.

— След като чух толкова хубави работи за Нилс, вече никак не ми е мъчно — каза майка му.

— Всъщност те не ни разказаха много неща за него — каза баща му замислено.

— Не ти ли стига, че дойдоха тук да ни предложат помощ, защото нашият Нилс им е помагал толкова много? Според мен ти трябваше да приемеш предложението им!

— Не, майко. Не искам пари от никого, нито назаем, нито като подарък. Искам първо да се отърва от дълговете си; тогава пак ще се оправим. Още не сме толкова стари, нали, майко?

Като каза това, баща му за пръв път се засмя от сърце.

— Сигурно се радваш, че ще продадеш имота, в който сме вложили толкова труд! — каза майка му.

— Знаеш ли защо се смея? — отвърна баща му, — Мисълта, че момчето е пропаднало, ми тежеше така, че просто не можех да работя. Сега, когато знам, че то е живо и здраво, ще видиш на какво е способен Холгер Нилсон!

Майка му си влезе в къщи, а Нилс Холгерсон бързо се мушна в една дупка, защото баща му дойде в конюшнята. Той се приближи до каня и както обикновено вдигна крака му, за да разгледа копитото и види какво му е.

— Какво значи това? — провикна се той, като видя, че на копитото са надраскани няколко букви. „Извади желязото от копитото!“ — прочете той и се огледа в недоумение, но веднага почна да опипва крака на коня и да го разглежда. — Тук като че ли наистина има нещо остро — промърмори, той след малко.

Докато бащата се занимаваше с коня, а момчето стоеше свито в дупката, в двора влязоха нови гости. Гъсокът Мортен като разбра, че се намира толкова близо до предишното си жилище, не можа да се стърпи и доведе Дюнфин и гъсетата да ги покаже на старите си другари.

Когато гъсокът пристигна, на двора нямаше никого. Той кацна доверчиво и тръгна спокойно да показва на Дюнфин колко хубаво е живял като домашна гъска. След като обиколиха целия двор, той забеляза, че вратата на обора е отворена.

— Ела да погледнеш къде спях по-рано! — каза той. — Не прилича на блатата и езерата, в които сега спим.

Гъсокът стоеше на прага и надничаше в обора.

— Няма никого — каза той. — Ела, Дюнфин, да видиш отделението на гъските! Не се бой! Няма никаква опасност.