Читать «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция» онлайн - страница 286

— Много бих се радвал, ако можех да ви помогна — отвърна момчето, — но аз никога няма да имам влияние между хората.

— Хайде, стига вече! Разприказвали сме се, като че ли никога няма да се видим — каза Ака, — а още утре сутрин ще се срещнем. Сега трябва да се върна при ятото.

Тя размаха криле, но пак се върна, погали Палечко няколко пъти с човката си и чак тогава отлетя.

Беше посред ден, но на двора не се виждаше жива душа и момчето спокойно можеше да отиде, където си иска. То тръгна най-напред към обора, защото знаеше, че от кравите ще научи най-много новини. Оборът представляваше печална картина. През пролетта в него имаше три чудесни крави, а сега бе останала само една — Майроз, която явно тъгуваше за другарките си. Тя стоеше с наведена глава и не бе докоснала нито стръкче от сеното пред нея.

— Добър ден, Майроз! — каза момчето, като изтича безстрашно при кравата. — Как са мама и татко? Как са котката, гъските, кокошките и какво си направила с Шерна и Гул-Лиля?

Като чу гласа на момчето, Майроз се стресна и посегна да го мушне. Но тя не беше вече така пъргава и преди да го мушне, успя да го разгледа. Нилс Холгерсон беше все така малък, както преди да замине, и беше облечен по същия начин, но все пак изглеждаше съвсем другояче. Онзи Нилс Холгерсон имаше тежка и бавна походка, провлечен глас и сънливи очи, а този беше лек и пъргав, говореше бързо и очите му блестяха. Той се държеше така смело, че вдъхваше уважение, макар че беше толкова малък. И въпреки че не изглеждаше радостен, онези, които го виждаха, се радваха.

— Му-у! — измуча Майроз. — Разправяха, че си се променил, но на мен все не ми се вярваше. Добре дошъл в къщи, Нилс Холгерсон, добре дошъл в къщи! За мен това е такава радост, каквато много отдавна не съм изпитвала.

— Благодаря, Майроз! — отвърна момчето, зарадвано от доброто посрещане. — Кажи ми сега, как са татко и мама?

— Откакто си заминал, имат само неприятности — каза Майроз. — Най-лошото е, че този скъп кон цяло лято само стои и яде. На баща ти не му се иска да го застреля, а не може и да го продаде. Заради този кон продадоха Шерна, и Гул-Лиля.

Момчето искаше да знае съвсем друго нещо, но му беше неудобно да попита направо, затова само каза:

— Мама сигурно много се е ядосала, като е разбрала, че гъсокът Мортен е избягал.

— Тя нямаше да съжалява за гъсока, ако знаеше как е станало всичко. Беше й мъчно, че собственият й син е избягал от къщи, като е задигнал гъсока.

— Така ли? Значи, тя мисли, че аз съм откраднал гъсока? — изненада се момчето.

— Какво друго можеше да мисли?

— Татко и мама сигурно си представят, че съм се влачил цяло лято като скитник по пътищата!

— Те си мислят, че ти се е случило нещастие — каза Майроз — и тъгуват по теб, както тъгуват хората, когато загубят най-скъпото, което имат.

Като чу това, момчето бързо излезе от обора и тръгна към конюшнята. Тя беше малка, но хубава. По всичко личеше, че Холгер Нилсон се беше постарал конят да се чувствува добре в нея. Конят беше наистина чудесен и пращеше от здраве.