Читать «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция» онлайн - страница 289

И гъсокът, Дюнфин и шестте гъсета влязоха да видят в какъв разкош е живял той, преди да тръгне с дивите гъски.

— Да, така живеехме. Ей тук беше моето място, а там стоеше паничката, винаги пълна с овес и вода. Чакай, в нея още има малко храна! — И той се спусна й почна да се тъпчи с овес.

Но Дюнфин беше неспокойна.

— Да си вървим! — каза тя.

— Още няколко зрънца! — отвърна гъсокът. В същия момент той изкрещя и се спусна към вратата, но беше вече късно. Вратата се блъсна, господарката закачи отвън куката и те останаха затворени!

Бащата тъкмо беше извадил едно остро парче желязо от копитото на коня и галеше доволен животното, когато майката влезе бързо в конюшнята.

— Ела да видиш кого хванах! — каза тя.

— Чакай, майко, чакай! Погледни първо това! — отвърна бащата. — Сега разбрах какво му е било на коня.

— Струва ми се, че щастието пак ни се усмихва! — каза майката. — Представи си, големият гъсок, който изчезна през пролетта, трябва да е бил избягал с дивите гъски! Той се върна сега със седем диви гъсета. Влязоха в обора и аз ги затворих всичките.

— Чудесно! — възкликна Холгер Нилсон. — А най-важното е, че сега не можем да обвиняваме момчето, че е задигнало гъсока, когато е напуснало къщата.

— Така е. Но за съжаление ще трябва да ги заколим още тази вечер. След два дни е празникът Свети Мортен и ако ще ги продаваме в града, трябва да побързаме.

— Жалко е да заколим гъсока, щом се е върнал в къщи с цяло семейство! — каза Холгер Нилсон.

— Ако беше друго време, щях да го оставя жив. Но нали ще се местим оттук, затова не можем да държим гъски.

— Вярно — съгласи се бащата.

— Ела ми помогни да ги отнесем в къщи! — каза майката. Те излязоха й след малко момчето видя как баща му влезе в къщи с Дюнфин и Мортен под мишница.

— Палечко, ела ми на помощ! — викаше гъсокът както обикновено, когато се намираше в опасност, макар и да не знаеше, че момчето е толкова близо.

Нилс Холгерсон го чу, но не се помръдна От вратата на конюшнята. Бавеше се не защото щеше да бъде по-добре, ако заколят гъсока — това и през ум не му мина! — а защото, за да го спаси, трябваше да се покаже пред родителите си. Беше му много неприятно. „И без това им е тежко — мислеше си той. — Защо да им причинявам и тази нова скръб?“

Но когато вратата се затвори след гъсока, момчето се сепна. То се спусна през двора, прескочи дъбовия праг на вратата и се намери в пруста. Тук по стар навик свали дървените си обувки и се приближи до вратата на стаята. Толкова му беше неприятно да се покаже пред родителите си, че не се решаваше да почука. „От това зависи животът на гъсока Мортен — помисли си то, — най-добрия ти приятел, откакто напусна къщата.“ И в един миг то си спомни преживяното с гъсока по заледените езера, над бурното море и сред хищните зверове. Сърцето му се изпълни с благодарност и обич. То направи усилие над себе си и почука на вратата.

— Кой е? — попита баща му и отвори.

— Мамо, не коли гъсока! — извика момчето. В този миг гъсокът и Дюнфин, които лежаха вързани на скамейката, изкрякаха от радост и то разбра, че са живи.