Читать «С дъх на скандал» онлайн - страница 242

— Знам, знам. — Изгледа Нийл през рамото му с отвращение. — Ние се обичаме и нищо не може да ни промени. Никога!

Дилън ги обгърна с ръце.

— Хайде да се махаме оттук, по дяволите! Като едно цяло се обърнаха към изхода.

— Недейте бърза! — обади се Нийл. — Още не сме свършили. Имаме да обсъждаме с Джейд неща, които теб не те засягат, Бърк.

Джейд се намеси преди Дилън.

— Няма какво да обсъждам с теб, освен евентуално обвинение за отвличане на дете.

— Човек не може да отвлече собственото си момче — каза Нийл.

— Мамо, какво иска той?

— Бас ловя, че ще се запознаеш с истинския си баща — обърна се Иван към Грейъм. — Не искаш ли? Да познаваш твоя татко и дядо, а?

— Спрете! — извика Джейд. — Не ви ли стигат за един ден всичките злини?

Погледът на Грейъм се прицели в Нийл.

— Ти си бил третият, нали? Изнасили ли майка ми?

— Тя твърди така — отговори меко мъжът. — Но ти сигурно знаеш вече как лъжат жените, сине.

— Не ме наричай така!

— Не беше точно както тя каза, Грейъм. Нали, Джейд? — попита той и й намигна.

— Колко си жалък! — Джейд хвана Грейъм за ръка и се обърна да тръгне, но Майръджейн ги изненада, като скочи на крака и се обади за първи път. Посочи към момчето с дълъг костелив пръст.

— Той е Кауън! Виждам баща си в него! Син е на Ламър и аз го искам!

— Не може! — Джейд погледна към Иван и Нийл. — Защо намесихте и нея? За да влошите работата ли?

— Ако той е син на Ламър, Майръджейн има същото право върху него, както и ние, ако е на Нийл — обясни Иван.

Тя прекоси стаята към тях и забеляза фанатичен пламък в очите на Майръджейн.

— Той е моя плът и кръв! Той е Кауън! Един от нашия род! — Погледна към Джейд и изсъска: — Как смееш да криеш това дете от мен през всичките тези години? Как смееш да ме оставиш да мисля, че родовото ни дърво е пресечено?

— Тя говори глупости — Дилън побутна Джейд по лакътя. — Хайде да вървим!

— Няма да видиш добро, ако си тръгнеш с момчето — каза Иван. — Също и ако го скриеш. Смятаме да стигнем до съд, ако се наложи.

— С каква цел?

— Попечителство.

Джейд ги изгледа недоумяващо.

— Никой съд в страната няма да се заеме с този случай.

— Но помисли си само каква смрад ще се вдигне — закиска се гадно Иван. — Не ти се иска такъв скандал, нали? Сигурно еврейската фирма от янки, за която работиш, няма да се зарадва да прочете из вестниците за теб и тримата ти съученици, с които си мърсувала. — Майръджейн зяпна при грубите му думи, но никой не й обърна внимание.

— Дали не бяхме четирима, татко? — попита Нийл насмешливо. — Не забравяй Гари.

— Спри да обсъждаш майка ми! — Преди Джейд или Дилън да успеят да го озаптят, Грейъм се втурна към Нийл с готови за бой юмруци. Дилън го издърпа назад.

— Първо аз ще се разправя с него — измърмори Дилън.

Джейд се изправи пред тях.

— Излезте и двамата навън.

Грейъм се блъскаше да се освободи от Дилън и се дърпаше към Нийл. Самият Дилън изглеждаше готов да го убие.

— И да те оставим сама с тях? Как ли не, Джейд.

Тя го хвана за ръката.

— Моля те, почакайте ме навън! Трябва да се справя с тях сама.

— Мамо, не ме пращай вън — протестираше Грейъм.