Читать «С дъх на скандал» онлайн - страница 240

— Джейд — извика Кети през отворената врата. — На телефона!

— Попитай какво искат.

— Нийл Пачет е.

30.

Дилън шофираше с максимална скорост.

— Тези копелета! Какво са направили, отвлекли са го от шосето ли?

— Не знам. Нийл не каза. — Очите на Джейд бяха приковани в пътя. — Съобщи ми само, че Грейъм и Майръджейн Грифит са у тях и водят разговор, който би ме заинтересувал.

— Майръджейн е?

— Майката на Ламър Грифит.

Дилън се пресегна през седалката и здраво я стисна за ръката.

— Не могат повече да те нараняват, Джейд.

— Синът ми е при тях!

— Няма да посмеят нищо да направят.

— Физически, да. Но си имат начини, повярвай ми. Не ги познаваш, както аз.

След смразяващото съобщение на Нийл, тя пусна телефонната слушалка. Взе набързо нещо от малкия сейф под бюрото си и изтича навън.

— Идвам с теб! — извика Дилън. — Кети, заключи, моля те, канцеларията, закарай колата на Джейд до вас и ни чакай там. — Пресече пътя на Джейд към черокито и я поведе към неговия пикап.

— Проблемът е мой, Дилън! Това си е моя работа. Аз ще се справя с него.

— Не и без мен! Да не губим време и да тръгваме.

Сега тя се радваше, че той бе с нея. Силното му присъствие й вдъхваше увереност. А и караше далеч по-сигурно и бързо.

Пристигнаха пред имението на Пачетови за рекордно време. Джейд скочи веднага от пикапа. Изтича по стъпалата към верандата. Дилън я следваше, когато влетя през входната врата.

— Грейъм!

Викът й отекна в стените и високите тавани.

— Тук е!

Сцената в официалния преден салон изглеждаше измамно невинна като постановка на предметите. На малката масичка имаше сребърен сервиз с чай, имаше бисквити, конфитюр, пресен компот и плато с тънко нарязана и затоплена шунка. Но никой не ядеше и пиеше.

Майръджейн Грифит седеше в един фотьойл, тапицерията, на който не подхождаше на роклята й на цветя. На сбръчканото бледо лице беше нанесла несръчно ярки петна руж. Чифт бели ръкавици лежаха в скута й. Носеше комична шапка, а убийственият й поглед бе насочен към Джейд.

Иван се бе разплул в инвалидната количка като безформена маса, придържана от безвкусно подбрани дрехи. Усмивката му беше лукава и злобна. Хлътналите му очи изглеждаха като прозорци към ада.

Въпреки подутия си нос и натъртената си брада, Нийл бе издокаран и невъзмутим, както винаги. Беше облечен в розова памучна риза и сив ленен панталон. Стоеше пред мраморната камина, подпрял небрежно лакът на издълбаната с фигури полица. Разклащаше леко съдържанието на висока стъклена чаша, вероятно коктейл „Блъди Мери“.

Джейд огледа всичко набързо и се взря в сина си, седнал самотен на стола. Втурна се към него.

— Грейъм! Добре ли си?

Той скочи на крака, заобиколи стола и го тикна между тях. Ръцете му стискаха дървената облегалка с резбовани цветя.

— Махни се от мен! Мразя те!

Джейд се дръпна ужасена.

— Грейъм! Какви ги приказваш?

— Оставила си го да умре! Можех да му помогна, но ти не ми каза и той вече е мъртъв.

— Кой?

— Хъч — информира я Нийл. — Вече не е сред нас.

Джейд бе потресена. Веднага се сети за Дона Ди и почувства състрадание към нея.

— Нима Хъч е мъртъв?