Читать «С дъх на скандал» онлайн - страница 241

— Дона Ди се обади снощи да ни съобщи.

— Ти го уби! — извика Грейъм.

— Не говори на майка си с този тон! — каза остро Дилън.

— Ти, ти млъкни! — изрече бързо Грейъм. Опитваше да спре сълзите, бликнали в очите му. — Тя е уличница, да го знаеш и ти! Сигурно те е чукала цяла нощ!

— Достатъчно! — озъби се Дилън.

— Като последния глупак се надявах, че ще се ожените. Идвах сутринта да ви поздравя, но сега вече знаеш каква е тя!

— Грейъм, чуй ме! — намеси се Джейд — Аз…

— Не! Ти си най-лошият човек, когото познавам. Остави мъжа, който можеше да ми е баща, да умре. Бих могъл да му дам бъбрека си, но ти дори не ми каза.

— Какъв смисъл имаше? Не е сигурно, че той е твоят баща.

— Виждаш ли, че си мръсница? — Посочи към Иван и Нийл. — Те ми обясниха, че трима са евентуалните ми бащи. Спала си и с тримата. Двама вече са мъртви, а аз дори не ги познавам заради теб. Тази възрастна жена би могла да е моята баба, но ти и с нея не би ме запознала.

— Да, аз не исках ти да познаваш баща си!

— Защо? — изкряка той.

— Защото той извърши нещо лошо.

— Лошо? — изхълца момчето. — Не ти вярвам!

— Истина е.

— Лъжеш! Никога не би ми казала за моя баща, защото се срамуваш. Не мога да ти вярвам повече! Никога!

Вчера тя бе решила, че враговете й са разгромени, но те се бяха върнали, за да отмъстят. Бяха достатъчно хитри и я атакуваха по най-уязвимото й място — Грейъм.

Виждаше страха, объркването и болката по юношеското му лице. Целият свят се бе сгромолясал около него и представата му за нея бе разбита от злобни лъжи. Ако не си го върнеше веднага, щеше да го загуби завинаги.

Само истината можеше да й помогне.

— Каквото казват е вярно, Грейъм. Един от тримата е твоят баща. Не знам кой. Защото и тримата ме изнасилиха. Заченах те, когато бях изнасилена от три момчета.

Той пое дълбоко дъх.

— Не исках да разбереш, защото не желаех да прехвърлям петното върху теб. Не исках да се виниш за чуждите постъпки. Това е техен грях, Грейъм! Техен! Нито мой, нито твой.

Пристъпи към него и продължи:

— И сега не бих ти казала, но се страхувам да не загубя завинаги обичта и доверието ти. Трябва да ми повярваш, Грейъм! Тези трима отнеха девствеността и младостта ми. Ограбиха ме от първата красива любов в живота — едно момче на име Гари Паркър, което се самоуби заради тяхното престъпление. А твоята истинска баба ни изостави.

Протегна към него ръка.

— Няма да ги оставя да ми отнемат и теб, Грейъм! Лъжат, за да ме опетнят, но аз не съм виновна. Нито пък ти. Обичам те! Знам, че и ти ме обичаш. И затова трябва да повярваш, че аз ти казвам истината.

Той погледна подозрително Пачетови, после очите му се спряха отново на Джейд.

— Ти си била изнасилена?

— Когато бях на осемнадесет години, Грейъм. Единственото хубаво нещо бе твоето появяване на бял свят.

Грейъм се поколеба за момент, събори настрани стола и се спусна към нея. Тя го хвана здраво, прегърна го и го стисна в обятията си.

— Той ме спря на пътя. Каза ми, че ти ще си тук и трябва да дойда с него.

— Знам колко убедителен може да бъде.

— Мамо, съжалявам за всичко, което ти казах! Не исках да те обидя.