Читать «С дъх на скандал» онлайн - страница 229

Ръката му спря да се движи и сякаш я жигосваше през тънката блуза.

— Не знаех как да реагирам на чувствата, които предизвика в мен — призна тя пресипнало.

— А сега знаеш ли?

— Все още не.

— Открий.

— Как?

— Докосни ме. Обещанието ми е в сила — добави той, — няма да правя нищо. Освен ако не искаш.

Погледна предпазливо голите му гърди.

— Бих искала само да се целуваме, ако това е възможно.

Усмивката му бе малко неестествена.

— Смятам, че мога да издържа. — Той я придърпа към себе си, но тя настръхна. Отпусна ръце върху нейните. — Ако ще се целуваме, устните ни трябва да са на едно ниво. Джейд, легни, моля те!

След няколко напрегнати секунди тя легна тромаво до него. Той хвана лицето й и го притегли към своето. Устните им се сляха в дълбока, влажна целувка. Беше чувствено, пламенно, страстно. Дилън вкарваше и изваждаше езика си възбуждащо. Не след дълго целувката не бе достатъчна. Тя желаеше повече.

Бе по-лесно да го докосва, без да го гледа в очите. Тя сложи срамежливо ръка върху гърдите му. Той изстена от изненада и удоволствие, но не прекъсна целувката.

Кожата му беше топла. Чувстваше под дланта си живите и гъвкави косми. Зърното му бе настръхнало и твърдо, точно в средата на ръката й. Известно време не смееше да мръдне. Но неговите целувки бяха така силно въздействащи, премахваха безпокойството й и я изпълваха с непреодолимо желание и любопитство.

Премести малко пръстите си. Още стегнати мускули. Още косми. Палецът й се спря на зърното. Той пое дълбоко дъх. Ръката на Джейд се закова на място.

— Не исках да те уплаша — прошепна той. — Не спирай!

— Не очаквах да е толкова…

— Какво, Джейд?

— Толкова… хубаво.

Смеейки се, Дилън зарови лице в косите й и я прегърна. Претърколи я върху себе си. Промяната на позициите бе така внезапна и неочаквана, че Джейд нямаше време да се приготви за шока. Изведнъж се оказа между бедрата му. Замръзна и се загледа в лицето му.

— Ако не ти харесва, можем да се сменим — каза Дилън сериозно.

Постепенно тя осъзна, че усещаше възбуда, а не страх. Бяха минали години от прегръдките на Гари Паркър. Беше много отдавна и тя не можа да разпознае чувството веднага.

И все пак младежките милувки бяха по-различни.

Гари бе момче. Дилън бе безспорно мъж, а и тя не беше вече момиче. От години жена, Дилън бе първият мъж, който я накара да почувства женствеността си. Беше неудържимо, опияняващо събуждане.

Усети ерекцията му в долната част на корема си. До всяка клетка от тялото й се разля топлина от този допир. Тръпнеше и пулсираше в сладка възбуда. Тялото й жадуваше за неговото.

— Харесва ми, но не знам какво да правя — болезнено прошепна тя.

— Прави каквото искаш, Джейд. Това не е изпит. Няма да те оценявам. Каквото и да направиш, все ще е добре.

Тя отново наведе устни за целувка. Той хвана здраво главата й и устата му обхвана нейната в поредица от целувки, които я оставиха без дъх. Тя отметна глава назад, за да поеме въздух, той улови мига и засмука шията й. Вдигна ръка към първото копче на блузата й.